Търсач на миди
Той се бе навел над черния камък и отчаяно го човъркаше с едната си ръка. С другата държеше полупразна найлонова торбичка, в която се валяха няколко дребни мидички – всичко, което беше събрал, откакто се бе заел с тази неблагодарна работа преди няколко часа. Въпреки че се подпираше на близкия скален отломък, младежът едва се задържаше прав от яростните удари на вълните. Морето изглежда беше побесняло и със страшна сила се опитваше да събори бедния, неуморен труженик в разпенените си води.
И как нямаше да се дави в безсилен яд? От дванадесет дена този човек сновеше из владенията му, упорито залагаше мрежи и капани за рибите му, къртеше неподвижните му чада от техните удобни, обрасли с морска трева легла и взимаше със себе си най-едрите от тях. Дванадесет дена талазите безмилостно го удряха и събаряха и той много пъти падаше повален, ала винаги намираше – неизвестно как – сили у себе си да стане и да продължи напред. В тежката си борба със стихиите той не се вдъхновяваше от никакви идеали. Един - единствен беше главният му кумир,единствена опора в тежкия му, безмилостен живот – парчето корав хляб, което трябваше да изработи по някакъв начин. Иначе беше обречен на глад...
