под нозете ни боси играе.
И със дъх на роса
пак денят ли ни буря вещае?
Непозната земя
е животът ни труден и кратък.
И не знаем покой,
даже нямаме мир във душата.
Бурен вехне в алеи тревясали,
троскот цъфна по старите пътища.
И скрибуцаха люлки ръждясали,
черни птици сред клоните мътеха.
