Пред бурята

Пропукана земя
под нозете ни боси играе.
И със дъх на роса
пак денят ли ни буря вещае?

Непозната земя
е животът ни труден и кратък.
И не знаем покой,
даже нямаме мир във душата.

Бурен вехне в алеи тревясали,
троскот цъфна по старите пътища.
И скрибуцаха люлки ръждясали,
черни птици сред клоните мътеха.

Че асфалтът се пука и рони
и разделят го черни бразди.
Огън пламна сред сухите клони,
засвистяха сред мрака коли.

Пак угасват вечерни сияния,
хоризонтът ни мътен дими.
Нощни птици опяват безкрая,
мрачна сянка в шубраци пълзи.

"Твоят страх без лице и очи..."