неделя, 4 септември 2016 г.

Психологическата война

И едно леко зловещо стихотворение, което доста картинно описва света, в който живеем в момента. Защото се води война - война с и за нашите умове и сърца. По-страшна е от двете световни войни, взети заедно, и досега е взела неизмеримо повече жертви. Добре дошли в ерата на психологическата война, бедни мои приятели!


Варвари идат, майно льо,
с топори порти разбиват,

пороен дъжд са, майно льо,
и побесняла градушка.

Варвари идат, майно льо,
без вяра, без идеали.
Алтъни дирят майно льо,
злато от пъклото вадят.
Злато им бога, майно льо
офшорка- черква богата,
банкер им попа, майно льо,
а телевизор – войвода.

Варвари свалят. майно льо,
и дядо Боже от трона,
с трънен венец го, майно льо,
с бич и псувни го почитат.

От запад идат майно льо –
дружини страшни сеймени.
На изток пътя, майно льо,
им го еничар разчистил.
Земята руска, майно льо,
на юруш те ще я вземат.

Варвари идат майно льо,
с клада, наука и кърви.
Сеймени идат, майно льо –
модерни, умни, технични.
Варвари идат, майно льо –
алчни, развратни, себични.

Изповед на един български политикан

Ръжда съм, брат, ръжда.

Бездънна тиня, пустота
   и фарисейщина безкрай.

Ръжда съм,брат, ръжда.

Уж млад метал,
а пък ръждясал.
Уж светъл двор,
а пък обрасъл
със бурена на чуждите слова.
И постен кат’ трева.

А още толкова млад съм аз...

Сред  бурен и трънак
растях и възмъжах.
Гърмя̀, рося̀, сланя̀,
градушка ме валя.
А грозни семена
покълваха сред нас.

И уж най-учен бях,
   акъл все давах сам,
а нямах ум и грам.
Простаците ругах...
   Не бях ли сам простак?
   Покрива ме ръжда –
   невежа чернота.

Така и не разбрах
защо живея аз.
Любов, добро презрях
за полза и пара.
И късно осъзнах,
че в грешен път вървя.
Защо ли да мълча –
как туй ще променя?