сряда, 26 декември 2012 г.

Някои съвременни полемики около казуса с тракийските бежанци след войните

Търсейки информация за предишната публикация,попаднах на статия с предизвикателното име „Имотите на тракийските бежанци са далаверата и бездушието на българските правителства“ в един пловдивски вестник. Каккто винаги, името на устатия и безкомпромисен проф. Божидар Димитров е замесено в поредното крайно изказване и е показателно за начина, по който съвременната политика (зло)употребява с историята. Все пак е интересно да се прочетат полемиките по този въпрос. Не бива обаче да забравяме, че историята би трябвало да ни служи за поука и размисъл и да ни помага да открием моделите на развитие на човешката цивилизация, за да знаем от кои грешки на миналото да се пазим и да можем да разберем по-добре настоящето си, а не като повод за махленски кавги с този-онзи. Всичките тези разсъждения се отнасят за коментарите, които са поместени под статията.

вторник, 25 декември 2012 г.

Капитан Петко Войвода - кой е бил той и защо има паметник във Варна?

„Борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без разлика от вероизповеданието – българи, гърци, турци. Посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите – Капитан Петко Войвода – име легенда в българската история.“

С подобни патетични думи започва една статия, посветена на живота и подвига на този велик българин. На него са посветени десетки паметници в цялата страна (че и извън нея), народни песни, има и даже телевизионен сериал за него и неговия живот. Ето линк към една статия в блога на zvezdichka, на която попаднах случайно, докато се ровех из Интернет.В нея се разказва за музей, специално посветен на Капитана и неговата роля на народен закрилник по време на вълненията, свързани с обявяването на Тъмръшката помашка република малко след юли 1878 г.(тогава е подписан Берлинския договор, който разпокъсва току-що освободена България и става причина за немалка част от бедите ни като народ и държава и до днес).
Но какава е връзката на прочутия тракиец с Варна? Ами, на първо място, че след Освобождението живял тук и бил неколкократно натикван в тукашния затвор от Стамболовото правителство. Втора причина - хилядите бежанци от Южна Добруджа, Македония, Тракия, Западните покрайнини търсят препитание и подслон в пределите на странат. Но най-много са действиелно бежанците от Тракия. Във Варна те заселват много нови квартали - Трошево,Максуда (къщите там са съзададени от и за тракийските преселници, друг е въпросът кой ги е населил в по-късните исторически епохи), както и районите на Колхозния и около Руското училище. Така градът нараства приблизително два пъти на големина. Преселниците създават свои дружества, чиято цел е да облекчи донякъде тежката им участ чрез различни културно-просветни мероприятия, а освен това дружествата имат за цел да ги предстваляват пред държавната власт (която по това време - първата половина на 20-те години, се намира в особено състояние на хаос). Наследник на тези тракийски дружества е и Варненското тракийско дружество.

петък, 21 декември 2012 г.

Двоична песничка

Диалози за
миналото, настоящето
и бъдещето
на нашето отечество


„Щяхме да хващаме цвайката,
дето горихме нагайката –
да се постоплим добре.

Щяхме да хващаме цвайката,
дето ни дебнеше шайката –
да ни натупат добре.

Щяхме да хващаме цвайката –
бавно пълзи  „таратайката“ –
тъй все си мръзнем добре.

Щяхме да хващаме цвайката,
да й наричаме майката –
никак не ни е добре.“