Двоична песничка

Диалози за
миналото, настоящето
и бъдещето
на нашето отечество

„Щяхме да хващаме цвайката,

дето горихме нагайката –

да се постоплим добре.

Щяхме да хващаме цвайката,

дето ни дебнеше шайката –

да ни натупат добре.

Щяхме да хващаме цвайката –

бавно пълзи  „таратайката“ –

тъй все си мръзнем добре.

Щяхме да хващаме цвайката,

да й наричаме майката –

никак не ни е добре.“

„Гратис се влача във цвайката –

дано не срещна нагайката –

без пари не е добре.

Гратис се влача във цвайката,

дето остригва ни шайката,

от нас гоена добре.

Гратис се влача във цвайката,

плаче без вик „таратайката“ -

тъй си ръждясва добре.

Гратис се влача във цвайката,

от горест хляба на майката

все ни нагарча на зле. “

(„Знаеш ли, сред нас пасе

алчно и хищно прасе -  

човешки души яде

само така – за мезе.“)

„Слизай щом искаш от цвайката

и напусни „таратайката“ –

тъй уж било по-добре.

Слизай щом искаш от цвайката

и, все чумосвайки шайката,

в странство отиваш, дете.

Слизай щом искаш от цвайката,

сам си избирай нагайката –

чуждата уж по-добре.

Слизай щом искаш от цвайката,

па отречи си и майката –

стълби  ще качваш по две.“

Днеска тъй всички разправят

(от думи – та на дела).

Страшно наследство оставят –

сто разрушени села.

(„Много са повече“.  „ Знам.“)

Днеска тъй всички ли правят,

 че все съветват и нас?

Виж що наследство оставят –

празни дворове без глас.

Днеска тъй всички ли правят,

че все подтикват и нас?

Виж що наследство оставят -

кофи за смет с руски газ.

Днеска тъй всички ли правят,

ил’ с туй ни лъжат навред?

Виж що наследство оставят –

глупци инертни безчет.

(„Чезне народът без вик

гаврят се с него без срам,

хулят го с долни лъжи

чужди ли, свои?“ „Не знам.“)

И все в батак е запряна

таз позлатена промяна –

колко били сме добре.

В хаос потанала цвайката,

влачи се младата, малката

може би към по-добре.

Пак да запалим нагайката –

с нея потиска ни шайката

от олигарси князе.

Вместо да псуваме майката,

нека ги хвърлим от цвайката –

и ще живейм по-добре.

Така да тръгне родината,

тъй да олекне гърбината –

кое от туй  по-добре?

Написано на 28.11.2012 г.