Химн на унижените

• 
  
  

  
  

  Ние вървим към „Дубровник“ с убити от пътя крака. Ние вървим бездуховни

  
  

  с болка във гневни сърца. 

  Ние вървим към „Дубровник“
  с черни от жажда уста. 
• Как ли вървя към „Дубровник“
  с празна от ужас глава?
  Сам ли вървя към „Дубровник“
  с мъка в разбита душа?
• 
• Хора ли бяхме, животни –
• тъй ни измъчваха, знай!
• Адът бе в къщи с основи страшни скандали без край. Кому не бяхме робо̀ве, къде не свехме глава? Дрънкат в съня ни окови, няма ни лъч светлина. Слънце в очите ни грейше само в мираж и мечта. Как ли в устата ти пейше стара, прогнила лъжа : „Аз ще ти дам свобода!“