Добре де, искам да променя нещо в света. Да направя революция в начина на мислене на хората. Но самостоятелното мислене, горкото, така атрофира в съвременното консуматорско общество, че направо ум да ти зайде.
Даже аз развивам - несъзнателно - "качества" като
инертност, безразличие към собствената си съдба, носене по течението, смелост само на думи, пасивност и склонност към търсене на развлечения и разсейки, за да избягам от необходимостта да мисля самостоятелно. Цитиране вместо задълбочен анализ. Фенщина и вманиачаване вместо възхищение. Тези духовни паразити, които системата особено старателно възпитава у нас, са станали като че ли основна характеристика на човечеството. Неусетно за нас самите дори, ние се превръщаме в роботизирани опитни мишки с твърде силно развито стадно чувство и закърняла собствена преценка.
Това, срещу което с толкова жар пишех навремето, сега се развива и в самия мен като някаква втора същност, зъл мой клононг. Той е обхванат от агресия и желание за нови и нови зрелища, които да консумира. Комплексирано същество, което прикрива комплексите си чрез всезнание,арогантност, желание да има последната дума по всеки въпрос, както и желание за доминация, подтиквано от мачкане и тормоз в миналото. Типичният верен служител на системата, бурмичката в голямата машина на т.нар. "пазарна икономика" (иначе казано - капитализъм). Такъв е всъщност всеки втори жител на планетата Земя в наши дни - човек като мен и вас.
Сега нека всеки, четящ тези празнословици, погледне дълбоко в себе си. Колко от вас откриха себе си в горното описание? А колко от нас откриват себе си в това :
Представете си човек,който има потенциала и желанието да промени света. Да кажем, нещо като дякон Игнатий, познат още като Васил Левски. Човек, който бе имал смелостта и търпението години наред да гради в тайна една организация, която целеше първо да промени робското мислене на хората. Да не се увлича от нетърпението час по-скоро да вдига революция с оръжие и да види името си изписано със златни букви в историята. Да е готов да сложи главата си в торбата въпреки смъртната опасност и почти неменуемия провал.
Поне аз лично съм се превърнал в отрицание на такъв човек. Аз, живеещия ден за ден, вечно неудовлетворен от живота хлапак.
Ако сега ми дадяха каквато и да е власт, как знаете дали нямаше да бъда като онези служители там, които се заяждат шумно и гадно със всеки, който уж бил в нарушение на измислените от началниците им правила. Те, нали, действат под заповед, по задължение, така да се каже, затова са усърдни до степен на вманиачаване, до жестокост, до зверщина. А иначе извън институцията са обикновени, мили и добронамерени хора. Такива бяха и СС-овците, които
екзекутираха хиляди под заповед и съветските партийни функционери, които в страх от поредната чистка в Партията направиха живота на милиони ад и пращаха цели семейства по лагерите. Такива са и войниците, които избиват най-гнусните си комплекси по време на война, убиват и безчинстват по заповед, извърщват с другите или един с друг неща, от мисълта за които би им призляло в мирно време.
