Някои полемики около Тъмрашката помашка република в Родопите (1879 - 1912 г.)

По този случай е написана една наистина хубава книга от Ангел Велчев, за която вече споменах в постинга за Капитна Петко Войвода. За да придобиете по-ясна представа за полемиките, които се разгарят около този епизод от българската история, ви давам линкове към някои статии и мнения по този въпрос. Нека всеки отсъди сам за себе си какво е било и защо е било така, а не инак. А, впрочем, един от водачите на тази „република“ бил Ахмед ага Тъмръшлията - местният османски управител, а когото има сведения ,че е взел дейно участие в потушаването на Априлското въстнаие в Перущица и последвалото клане.
Сега нека се хвърлим в дълбоката вода на „за“ и „против“:
- „За Ахмед ага Тъмръшлията и едно тълкувание на ролята му в потушаването на Априлското въстание“ от Николой Хайтов
-за англичанина Сенклер и неговия „спонтанен бунт“ (колко е бил „спонтанен“ , това е друг въпрос), разгромен от Капитан Петко Войвода

- откъси от Симеон Радев „Строителите на съвременна България“, които зачесват темата за Тъмръш и Сенклер във връзка с цялостната тогавашна политическа обстановка
- един очерк за Тъмръшката република от Захари Стоянов - също съвремнник на събитията
- и отново Николай Хайтов
-един поглед върху Балканските войни и края на Тъмръш
- една статия за края на Тъмръш от автора на книгата, която споменах по-горе - Ангел Вълчев

- родопския метеж във форума на nauka.bg
- спор за съвременните трактовки на тези събития
- полемики в сайта pomak.eu - пак на тема Тъмраш

Ето линк към една по моему твърде крайна статия, която обаче те кара да се замислиш - кои са новите велики сили на нашия век и дали „добрите“ по филмите всъщност са толкова добри, колкото ни ги представят... Но иначе не може да се каже, че аз съм кой знае колко съгласен с някои от теориите изложени там. Тези глупости за еврейско-ционистки заговор са твърде широко разпространени. Не виждам обаче да имат някакво реално основание. Виж, за почти имперската политика на Америка можем да си говорим много и различни неща. Показателен е фактът, че вече немалко сериозни учени (като например лингвистът Ноам Чомски) от световна величина признават, че САЩ проявяват наклонноста да се месят навсякъде в световната политика и да налагат безогледно своята воля и интереси навсякъде и освен това сериозно да „обработват“ съзнанията на своите граждани, пък и на всички нас. Пишат се големите „пазители на мира“, пък именно те запалват някои от най-кървавите съвременни войни - като например вояйната с тероризма. Да не говорим за това, кой всъщност „съзададе“ терористите фанатични ислямисти именно през годините на Студената война. Но въпреки всичко американските политици някак си винаги успяват да се окажат „добрите“ дори когато в резултат от „моралните“ им действия да загиват хиляди невинни жертви. Ала в политиката - това ни е добре известно от историята - място за морал няма, само най-безскрупулните, жестоките и безогледните (хора с макиавелисткия девиз „Целта оправдава средствата“) успяват да се изкачат на гребена на вълната на събитията. Или пък да станат техен двигател. Интересно, дали това съждение може да се отнесе и за нашата родина през последните вече 24 години на „демократичен преход“?