Ето и малък повод за гордост

• Японският професор Шигеоши Мацуяма твърди, че  “Българската държава е между седемте световни цивилизации”. 
• Руския академик Дмитрий Лихачов пише: „…И чуждите завоеватели не са могли да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на Българската нация в плътен строй стоят  българският език, писменост и култура!…
  Тази държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския, защото старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Това е първият държавен литературен език в Европа използван още преди да възникнат литературния немски, френски, италиански, английски и руски език“.
  „…Българската нация е най-древната от съществуващите културни нации не само в Европа, а и в целия свят. Миналото погълна античността, древния Рим, Елада и прочие, но България остана като жива отломка от древната Европейска култура.“

Повече в тази статия

Един страхотен и разтърсващ филм за 11-ти септември

Или за това, какво доведе американците до новия (самопредизвикан) Пърл Харбър, който стана повод за кървави интервенции по целия свят и създаване на полицейска държава у тях си.... Пък виждам, че глобалният финансов елит тласка Европа да се учи от този "светъл пример".

Виктор Орбан и избора на Унгария

Из коментарите към тази статия : 

"УНГАРИЯ ПИШЕ ИСТОРИЯ

Виктор Орбан показа какво значи да си истински държавник, който се ръководи от интереса на собствената си страна. Той показа как трябва да се държат лидерите на малките държави-членки на ЕС. Орбан отказа да е послушник на Брюксел и Унгария тръгна напред

Само малка част от случващото се в Унгария напоследък. Без никакви коментари, само приложени новини от официалните медии.

Унгарците изгониха Ротшилд

Унгария прави история от първа ръка. От 1930 г. в Германия няма голяма европейска държава, която да се е измъкнала от примката на контролираните от Ротшилд международни банкови картели. Това е потресаваща новина, която трябва да окуражи патриотите по цял свят да засилят борбата си за свобода от финансовата тирания.

Още през 2011 г. унгарският министър-председател Виктор Орбан обеща да раздаде правосъдие на своите предшественици – социалистите, които продадоха унгарския народ в едно нескончаемо дългово робство под камшика на Международния валутен фонд и на терористичната държава Израел. Тези предишни администрации бяха изпълнени с израелци, заемащи високи постове, който факт предизвика гняв в обществото и в края на краищата избраха партията на Орбан.

Според съобщение в германския сайт “Нешънъл джърнал“ Орбан изрита лихварите от техния трон. Популярният националистически премиер заяви на Международния валутен фонд, че Унгария нито иска, нито се нуждае от по-нататъшна “помощ“ от разклонението на притежаваната от Ротшилд банка на Федералния резерв.

Унгарците повече няма да бъдат насилвани да плащат чудовищни лихви на частни неконтролируеми централни банкери.

Най-големият геноцид в историята на света

"Американският индиански Холокост, известен като „500 годишната война“ и „Най-дългия Холокост, който взел най-много жертви в историята на човечеството“. Въпреки, че е най-огромният и най-дълго траещия – той се отрича. В САЩ и Канада не ги учат, че местното население е било екстерминирано. Избитите са между 95 000 000 и 114 000 000, но въпреки това рядко някой говори по темата. (...)

„Концепцията на Хитлер за концентрационните лагери се дължи до голяма степен на изучаването на английския език и историята на САЩ. Той се е възхищавал на лагерите за бурите в Южна Африка и за индианците в дивия Запад и често пред най-близкото си обкръжение e споделял своето удовлетворение от „ефективността“ на унищожаването на коренните индианци“, пише в книгата си „Адолф Хитлер“ Джон Толанд."



Повече по темата : в тази статия

Секира

Секира, секира, секира

и огън за гнили лъжи!

Секира, секира, секира –

пробивам към светли мечти!

Че в душните нощи се стелеха

завеси от сива мъгла.

И шепа злосторници стреляха

от упор в ранена душа.

И лутах се слаб и безцелен,

линеех във пъкъла стар.

Инертен,страхлив и бездеен –

останах дори без другар.

Че готвеха троица демони

засада в бодливия храст.

Че готвеха мъки подземни

и клада за моята страст.

„Наливат й  вряла смола…“

На седмото небе

     Той се наведе над полупразната бутилка с вино и въздъхна тежко. Другарят му, стар войник с набраздено от хиляди белези лице, се размърда и пуфтейки, проломоти с пиянски глас :

-           -  Ей, младежо, дай  малко винце още, че да си понаквася гърлото...че виж какво е сухо...

  Младежът се взря с неразбиращ поглед  в помътнелите му сиви очи и бавно отвърна, завалвайки думите и бъркайки ударенията им :

-          - Не остало много, само шише половин. Иска пие ? – и с трепереща ръка му подаде бутилката.

  Старецът я хвана за гърлото и, стискайки я конвулсивно с възлестите си, похабени от времето пръсти, я поднесе към устата си, отпивайки една голяма глътка. Виното се стичаше по брадичката му на тънка червена струйка, която му придаваше вид на човек, обзет от бяс, на болен човек.

-          -  Ахх – възкликна старецът – Ето това вече е нещо. Не като оная помия, дето я пием цяла нощ. На, вземи си.

  Таранкин бавно пое бутилката и допи остатъка от пенливата червена течност. Сетне внимателно огледа празната бутилка и я подаде на другия.

-          - Няма повече. – обяви той, докато старецът напразно се взираше с надежда в дъното й.

-          - Ами тогава иди и донеси още, проклетнико ! – изръмжа старият войник и ядно захвърли бутилката настрани.

   В тъмнината прозвуча краткия, остър звук на удара с каменистия под и дразнещото дрънчене на счупено стъкло огласи изоставения обор и почти незабавно потъна в мрака на нощта.Скоро над двамата пияни се възцари тишина. Тишина, толкова плътна и всепоглъщаща, че тежеше на плещите им като огромен воденичен камък, толкова тъмен  и плашещ, че двамата инстинктивно се разтрепераха от необясним, почти животински ужас. Таранкин се вслуша напрегнато, като че отчаяно се опитваше да чуе какъвто и да е звук, пък бил той и едва доловимия шум от стъпките на някой нервен плъх, припкащ по мухлясалата дървена  бъчва, в която домакините му от много поколения оставяха младото вино да отлежи, за да придобие необходимия вкус и аромат. Но безмилостното, жестоко време и огромните плъхове, които живееха в сянката й, бяха пробили една дълбока дупка в дъното й и сега тя лежеше катурната в ъгъла - забравена, празна и никому непотребна.

-          -  Хайде, копеле мръсно, до кога ще те чакам ! – провикна се старецът и дрезгавият му, помътнен от изпитото вино глас разсече като че с остра брадва булото на тишината.

      Таранкин въздъхна от досада и, залитайки, се изправи на треперещите си крака. После тръгна напред, клатушкайки се несигурно в тъмнината. Той се отправи с несигурна стъпка към старата бъчва в ъгъла, където,както твърде добре знаеше, домакинът му криеше бутилки с контрабанден алкохол. Младежът често залиташе и губеше равновесие, а няколко пъти даже падна, ала бавно и внимателно се изправяше и продължаваше.

-          - Напред, напред, деца на роден край ! Към бъчвата! На ноож ! Избийте плъховете до крак! – крещеше истерично старецът в ъгъла.

Един филм, който трябва да гледат всички умилени "евроатлантици" в България и по света

В братска Украйна, финансирани от Уолстрийт, корпорациите, обучавани в лагери на ЦРУ, се възкресяват призраците на неистова омраза от времето на Втората световна война. Омраза. която ужаси и отврати дори самия Гьоринг. Ето до какво доведе войната за петрола и газа в Кавказ и Украйна.

"Nourished by the West, Nazi wardogs are doing their dirty business. Who is going to become the main anti-Nazi force in the 21st century?"

Вижте видеото.

Колко много истини събрани на едно място...

"От всичко, което преживях и не полудях, правя следните заключения:

изборът на хора за психоатака не е случаен

Избират се хора с независимо мислене, които трудно се поддават на външно влияние, имотни, за предпочитане – живеещи сами. Атакуваните, ако споделят усещанията си, биват обявявани дори от близките им хора за нездрави психически. Почват съвети от рода: „Трябва да се консултираш с психиатър” и прочее. Неразбирането, което срещат, кара атакуваните хора още повече да се затварят в себе си и по този начин една от целите на пситерора е постигната – важен принцип на атаката е обществото да се дистанцира от тези хора, те да бъдат обявени за луди и, останали сами и безпомощни, те са вече лесна плячка. Такъв е принципът.

– Какви според вас са крайните цели?

– Експериментира се психотронно въздействие върху отделни хора, но целта е впоследствие да се атакуват цели масиви човешки същества. Въздействието върху хората се осъществява посредством свръхчестотни електромагнитни полета чрез електрически и електронни устройства. Опитите в момента се провеждат, за да се види доколко могат да бъдат елиминирани в обществото хора, които са способни да мислят критично, имат умствена твърдост и не се поддават на чуждо въздействие. Крайната цел е превземане на човека „отвътре” – да го накарат да бъде послушен и да изпълнява чужди внушения. Постигнат ли го с устойчивите, с лабилните ще им е лесно. "

Прочетете повече в тази статия.

Психологическата война

И едно леко зловещо стихотворение, което доста картинно описва света, в който живеем в момента. Защото се води война - война с и за нашите умове и сърца. По-страшна е от двете световни войни, взети заедно, и досега е взела неизмеримо повече жертви. Добре дошли в ерата на психологическата война, бедни мои приятели!

Варвари идат, майно льо,

с топори порти разбиват,

пороен дъжд са, майно льо,

и побесняла градушка.

Варвари идат, майно льо,

без вяра, без идеали.

Алтъни дирят майно льо,

злато от пъклото вадят.

Злато им бога, майно льо

офшорка- черква богата,

банкер им попа, майно льо,

а телевизор – войвода.

Варвари свалят. майно льо,

и дядо Боже от трона,

с трънен венец го, майно льо,

с бич и псувни го почитат.

От запад идат майно льо –

дружини страшни сеймени.

На изток пътя, майно льо,

им го еничар разчистил.

Земята руска, майно льо,

на юруш те ще я вземат.

Варвари идат майно льо,

с клада, наука и кърви.

Сеймени идат, майно льо –

модерни, умни, технични.

Варвари идат, майно льо –

алчни, развратни, себични.

Изповед на един български политикан

Ръжда съм, брат, ръжда.

Бездънна тиня, пустота
   и фарисейщина безкрай.

Ръжда съм,брат, ръжда.

Уж млад метал,

а пък ръждясал.

Уж светъл двор,

а пък обрасъл

със бурена на чуждите слова.

И постен кат’ трева.

А още толкова млад съм аз...

Сред  бурен и трънак

растях и възмъжах.

Гърмя̀, рося̀, сланя̀,

градушка ме валя.

А грозни семена

покълваха сред нас.

И уж най-учен бях,
   акъл все давах сам,

а нямах ум и грам.

Простаците ругах...
   Не бях ли сам простак?

   Покрива ме ръжда –

   невежа чернота.

Така и не разбрах

защо живея аз.

Любов, добро презрях

за полза и пара.

И късно осъзнах,

че в грешен път вървя.

Защо ли да мълча –

как туй ще променя?

За тигрите и хората

 

Тигърът лежеше сред покритите с бурени руини на древния град и дремеше. Главата му, голяма и четвъртита, покрита с мека червеникава козина на черни ивици, почиваше, подпряна на огромните му, ноктести лапи. Гърбът му блестеше като чисто злато от лъчите на залязващото зад дърветата слънце.
   Той обаче не спеше, не – тигърът само се преструваше на задрямал и инертен и през полупритворените си, хищни очи дебнеше поредната си жертва.

    Откъде ли щеше да се появи този път? Към останките от античния град водеха стотици пътеки, една от друга по-диви, по-стръмни и каменисти. И въпреки това, въпреки черните тръни, които се забиваха в изранените от сипеите крака на пътника, въпреки непосилните многодневни преходи и почти отвесните скали, които трябваше да изскачат, заблудени хорица от близо и далеч редовно посещаваха това диво място. Те може би се опитваха да разгадаят миналото му. Навярно се чудеха какви хора са живели там, където днес вилнееха  на воля  бурните ветрове на безнадеждността и омерзението. Тези загубили своята посока изследователи на човешката природа съставляваха над  90% от менюто на местните месоядни твари. Над скалите кръжаха стотици лешояди и се хранеха с труповете на жертвите на многобройните разбойници, които се скитаха наоколо.

    Какви разбойници, ще попитате вие. Ала тяхното присъствие не ви изненадва, нали? Е, това бяха люде безмилостни и отчаяни. Те бяха загубили всичко, което някога са обичали на този свят, независимо дали дом, семейство, любима, скъп приятел, идеал  или други подобни. Те бяха преживели дни на тежки изпитания. Те бяха изпитали на гърба си всичкото лицемерие на обществото.
   Защото, както всички добре знаем, всеки един в нашето прехвалено време по някаква странна прищявка на съдбата е длъжен да носи маска и да играе някаква роля в театъра, наречен човешки взаимоотношения – била тя ролята на изпечен мошеник, простодушен човечец или просто кръгъл глупак. Всеки е длъжен да спазва задръжките и условностите на епохата, в която живее, и да почита нейните посребрени и даже позлатени кумири и моди . Колкото и безсмислени или зомбиращи да са те. Така сред нас властват измамата, нагаждачеството  и фалшът или, с две думи – добрата актьорска игра.

 

Ала в моменти на скръб и отчаяние всичко това по най-бързия възможен начин те изоставя. Всички мостове зад гърба ти са изгорели. В сърцето ти е останала само една натрапчива празнота, един всепоглъщащ мрак, една, не, хиляди, бездънни пропасти, издълбани като  лунни кратери в душата ти.  И тогава за мнозина идва Видовден.
   Особено за ония, които нямат страст,  на която да се посветят - била тя събиране на марки, гледане на котки или каквото ви хрумне още. В нея навярно бих могли да потърсят отговори на натрапчивия въпрос : „Защо, по дяволите  (стана така)? С какво съм го заслужил?“. Но отговори няма и затова ти  остава само злото да те крепи на този свят.

Пустиня

Свободно, червеното знаме
се вее над нас във нощта.
Червеното,огнено знаме
ни води през страшни места.

Пълзяхме през мъка и дрипи
с лишени от слово уста.
Пълзяхме и жалки, и тихи
сред мъртвия дъх на нощта.

Надежди в душите размити,
руши ги жесток капитал.
Той роби създаде - я, Вишни -
растем със сърца от метал.

Растем със челата стеснени,
с капаци над двете очи.
Растем със тревогите черни
за хляба и гладните дни.

Умират мечтите безмълвно -
умират, потънали в прах.
А алчност и злоба покълват
сред мафия, бизнес и страх.