тежко вино и ракия,
че душата ми лютива –
ей зат‘ва кат смок ще пия!
Денем, нощем сълзи лея –
по-горчиви от пелина –
че съдбата ми трънлива –
ей зат‘ва кат куче вия!
Денем, нощем либе викам,
либе моля и заклинам –
тя далеч оттук замина –
ей това в сърцето крия!
Денем, нощем все се кая,
все се кая и разкайвам –
че скръбта ми ме надвива –
ей зат‘ва без мяра пия!
