сряда, 27 февруари 2013 г.

Ето един честен български интелигент, па макар и в странство. Нищо, че през половината време говори за проблемите на книгоразпростанението в световен мащаб. Все пак интервюто е било направено именно за това. Последните въпроси, които журналистът му задава и техните отговори предстваляват особен интерес и може да ни послужат като доказателство, че България живее в сърцата на всички истински българи - независимо къде живеят те и напук на отродителските усилия на управляващата мафиокрация...
И още един, чиито думи звучат като самотен вик в пустинята...Дано пожеланията му се сбъднат, защото иначе просто ще сменим старите господари с нови...а това си е робство, откъдето и да го погледнеш...

вторник, 26 февруари 2013 г.

„Исландския модел“ или предимствата и изкушенията на мажоритарната демокрация

„Революцията в Исландия и как малка Исландия се спаси от криза“
Предимствата на модела на мажоритарна демокрация, обяснени доста по-компетентно, отколкото бих могъл да ви обясня аз - като пълен лаик на тема модели на управление...
Много хубава статия в „Дневник бг“ по тази тема. От филмчето, приложено към нея, става ясно, че гражданските движения не са успели напълно да избегнат всички изкушения на властта...но все пак са били една здравословна алтернатива на корумпираните политици и тоталния контрол на банките върху живота на исландците. В „Българския модел“ тяхното място заемат бившите „мутри“ - чумата на прехода - които сега са се превърнали в енергийна и политическа мафия... А тя, граждани на Република България, е навсякъде, контролира сделки и заменки, държи по-важните лостове на държавното управление...но не е непобедима. Защото, както викат до прегракване по протестите - „Много сме, силни сме“. Да се надяваме, че в тези думи има известна истина.
Протестиращите издигнаха плакат и скандираха "Долу bTV". Други: "Киро, вън!" , „Киро - дупка“, „Оставка!“, „Мафията вън!“ „Еничари! Американски подлоги!“ „Кръвопийци!“  (тези особено ми харесват), „1 kWh ел. енергия = 0,01% от средната работна заплата"  и обичайните „Българи - юнаци!“, „Много сме, силни сме!“, „Всеки ден ще е така до по-бе-да-та!“, „Елате със нас - протестът е за вас!“ и много други. Над многохилядното шествие (имаше по най-скромни оценки 60-70 хиляди души, а според мен бяха и повече) се извисяваше чучело с надпис „Политици-лапачи“ от едната страна и „Крадци“ - от другата. Така символът на омразните мафиоти и монополисти беше най-тържествено изгорен пред офиса на Енергото в мола „Двете кули“ (а всички знаем с чии пари бе построен този мол, нали). Шествието премина през целия град, обградено от двете страни от полициейски кордон, но, слава Богу, мина без сблъсъци...Това беше най-масовата мирна демонстрация от началото на протестите в България.
И за опитите за „заглушаване“  на исканията на протестиращите.
 Две много хубави статии от блога на Антон Луков по повод на събитията от 27.02 :
Moreto.net : „Общинските съветници за евентуалната оставка на Кирил Йорданов“  - тя в скоро време ще вземе да стане и съвсем реална освен ако мафиотските му приятелчета не пожелаят да „спасят“ разклатеното му положение...
„Варненци изразиха резерви към Обществения съвет“ - само това оставаше... Изглежда Киро почва да си постига долната цел - успял е да вкара провокатори и стачкоизменници - да му свършат мръсната работа... Научен метод за разваляне на стачки, научен от „братята“ американци. Ама това не е обикновена стачка...Не можеш така лесно да обезглавиш многоликото народно недоволство. И слава Богу!

Измислена история... всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна и непреднамерена :)



Деменция
„ Свестните у нас считат за луди.“  -  Хр. Ботев
Най-голямото престъпление е безнаказаността.“ -  Дж.Бърнард Шоу
Веднъж на единствената пейка, чиито тленни останки гордо се извисяваха над  тесния, обкован с полуизгнили дъски перон на гара Горно Нанадолнище, седна някакъв висок младеж. Той носеше старо, протрито яке без джобове. Вестникарят от близката будка – човек с дългогодишен стаж в  своята професия, огромен житейски опит и задълбочени познания за човешката природа (редовно разширявани чрез внимателно изчитане на клюкарските колонки в жълтите вестници, които продаваше) – още от пръв поглед разбра, че нещо в този младеж просто не бе наред.
Плътта на кокалестите му рамене като че се бе стопила, а бледото му, издължено лице бе придобило нездрав, жълтеникав оттенък като на болен от треска. Изглеждаше напълно съсредоточен и потънал в тежки, мрачни мисли. След известно време въздъхна тежко и впери безизразен поглед в някаква невидима точка право пред себе си. Ръцете му се тресяха конвулсивно и той правеше напразни опити да ги разтрие, та да ги стопли. А бе приятен и слънчев пролетен ден.

След четвърт час младежът рязко скочи на крака и се огледа тревожно на всички посоки. После разтърси чорлавата си глава, като че се опитваше да прогони някаква натрапчива мисъл от дълбините на съзнанието си. Ръцете му постепенно преставаха да треперят и той унило отпусна рамене.
-         -   Време е  - промърмори като в транс той и с решителна крачка се насочи към вестникарската будка.
Той спря рязко до нея, впери блуждаещия си поглед в притеснения продавач и запита с унил, равен глас :
-          -  Извинете, знаете ли кога пристига следващия влак за Ада? Много ми се  да отида там, вече достатъчно се лутах из чистилището.
Мъжът се отдръпна ужасен, защото бе разбрал, че си има работа с луд.
-          - Е, ще ми кажеш ли, или няма ? Езика ли си глътна, брате мой? – неочаквано извика младежът, а кротките му очи се наляха с кръв – Какво, нима искаш да събудиш отново беса ми? Недей, моля те, опасен е той и за мене, и за тебе. Затова отговаряй честно – кога идва проклетият влак? Или вече сме там, защото „адът е само за нас“ 1?
-          -   Не знам, оставете ме - аз не работя тук! – изстреля човекът, треперейки, и побърза да излезе от тясната будка.
Зъбите му тракаха от страх. Той бавно отстъпваше заднишком, оглеждайки се във всички посоки и отчаяно търсеше помощ.
-         -    Ей, мизантроп такъв неден, - извика лудият – тебе питам, защо мълчиш? – и гневно стисна ръка в юмрук.
Заплашителното му движение подейства на вестникаря като удар в зъбите. Той залитна назад и за малко не падна от стола. След това мъжът панически скочи на крака, подпирайки се с лявата си ръка на ламаринената вътрешна стена на будката. Като в някакъв кошмар той инстинктивно избута вратата и се втурна да бяга като пощръклял по посока на прашната чакалня. Крещеше истерично :
-          -   Помощ! Помоощ, хора! Гонят ме! Убиват ме! Хораа! Помооощ!

На виковете му се отзова целият персонал на малката гара (пътници по това време на деня нямаше). Те се нахвърлиха върху младежа с ругатни и ритници го повалиха на земята. Биха го, докато изгуби съзнание. После бавно, на групички, захванаха да се разотиват, потупвайки съчувствено по рамото все още шокирания и потресен вестникар. Той  пък разказваше с подробности на многобройните си любопитни слушатели как благодарение на неговия „ербаплък“ този опасен луд обезвреден и повече не можел да „бие, заплашва и псува“ мирните хорица на гарата.

 Накрая някой все пак се сети да позвъни на полицията и да ги уведоми за случая.След около час пристигнаха двама горди служители на реда в полутрезво състояние, които откараха току-що дошлия в съзнание душевноболен в ареста...
                                

четвъртък, 21 февруари 2013 г.

За безсмъртния Бай Ганьо...и народът, който не иска вече да живее под неговия тежък ботуш

Контрапротести на куклени концисъмнителни подбудители)....а обществото се поляризира, а настроенията се радикализират. Натрупаното през годините робско мълчание се пропука...с гръм и трясък...
         Въпросът е - силна власт или силна демокрация? В първия случай мафията и монополистките кръгове се сдобиват с държава, която да ги храни и облича и върху чието живо тяло те паразитират като въшки, а освен това и полиция, която да защитава техните (а не общите, народните) интереси. Народът се сдобива със сигурност...но се прощава завинаги със свободите си и обеднява още повече. Това ти е то силна власт по герберски.
  Във втория случай ще бъдем принудени да се разделим с вековното си робско мислене, с негласната презумция, че винаги някой друг ще ни спаси и ще оправи нашите бакии - а не ние сами. Само с промяна на този манталитет ще престанем да си търсим господари - и във външнополитически , и във вътрешнополитически аспект. Тогава и само тогава разни пишман политици ще спрат да ни „яхат“ и да ни стрижат и доят като добичета. Те са рожба на своята среда - новите байганьовци стават депутати, журналисти, администратори, национални предатели. В идеалния случай би трябвало сами да се организираме и да имаме по-голямо участие в управлението...не ние да зависим от прищевките на управляващите, а те да зависят от нашата обща воля ...
    

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Статии, които те карат да се замислиш

Румен Воденичаров , в-к „Литературен свят“,
 „Икономическите убийци са между нас“
„С агенти за влияние вместо с танкове и самолети“ - или за техниките на т.нар. „психологическа война“
„За книгата „С куршуми по Русия“
„За палмовото масло и пенсионерите“

И материали из кухнята на международната дипломация :
„Франция започна войната в Либия, за да принуди САЩ“ - превод от статия във френския вестник „Le Nouvel Observateur”.
  Някой не си ли е задавал въпроса, в ЧИЙ  свят живеем? И какво е мястото на България в него? Отново нечии сателити ли ще ставаме, както по време на  двете световни войни и Студената война? Добро от служене като маши на чужди интереси досега не сме видели.  Не сме ли се  поучили от хилядите грешките  в миналото ни, за които платихме с неизчислими страдания, „кръв, пот и сълзи“? „Лошо, Седларов, лошо!“ - както казваше известният наш комик.

неделя, 17 февруари 2013 г.

Възвание в защита на българския език


Сетили се те - след дъжд качулка. Вече чуждиците така хубаво наводниха прекрасния ни  език, че дъх не можеш да си поемеш от разни „хепъниги“, „ импийчмънти“, „трекинги“  и пр. англицизми. Но все пак тази петиция е една похвална инициатива на нашите писатели, поети, литературоведи и филолози. Де да милееха всички така за българския език... пък било то само на думи - в края на краищата, какво е езикът, ако не сбор от думи? :)

събота, 16 февруари 2013 г.

Кой създаде легендата Запад?

Трагичните размишления на Георги Марков малко преди да го убият. Все още се спори точно кои тайни служби са го премахнали - българските ли, английските ли...

Произволни размишления относно устройството на света

Някакво омерзение ме трови напоследък. Загнездило се е някъде в гърдите ми и ме притиска в жестоките си пръстени като боа удушвач -  бавно, но упорито задушавайки нищо неподозиращата си жертва... Да де, ама само аз ли съм, дето се депресирам пред вида на съвременния свят и на това, докъде сме я докарали - не само в нашата многострадална родина, но и на глобално ниво?
    Омръзна ми от всичкото това духовно безделие, от издребняването на мисълта, размиването, унифицирането и отливането й по разни калъпи, наложени от не-знам-си-кой лъжлив кумир.

  Писна ми да гледам как критическото мислене бива разпъвано на дибите на „приличието“, „общоприетото“ („всички правят така“), как с него злоупотребяват разни  добре платени „експерти“, които превръщат всяка оригинална идея в „дрипа стара, що не струва“ (Вазов, „Великата мисъл“).

неделя, 10 февруари 2013 г.

Кой е измислил концентрационните лагери?

Изненада - не нацистите, нито комунистите през Руската гражданска война, а... англичаните половин век преди това (Англо-бурската война от края на 19 в.).
Ето линк към статия, където се разказва повече...

А в САЩ вече са създали свой вариант на нацистките и съветските „лагери за трудово превъзпитание“. То не че преди нямаха такива де - например нека си спомним за хилядите невинни,които гният без съд и присъда в места като Гуантанамо, Баграм, тайните лагери в Полша, Румъния и други части на Европа и вного други - но те бяха само за чужденци, набедени в тероризъм. Сега вече и за собствените си граждани правят. Тия хора явно вече фивализират създаването на полицейска държава със силна пропагандна машина и тотален, макар и невидим контрол, върху действията на своите граждани (а нашите гьонсурат управляващи с небивал ентусиазъм копират техния пример). Демокрацията отново е само празен лозунг, с който техните управляващи се бият в гърдите - „Вижте ни, най-голямата демокрация в света!“. Обективността изисква да признаем, че те отдавна не са такива...

Протестиращи засипаха Добрев със снежни топки - Vesti.bg

Протестиращи засипаха Добрев със снежни топки - Vesti.bg
Само така, хора! Покажете на тия мафиоти, че не сме безгласна буква, че не са ни изпили още всичката кръв, че не са ни направили свои слуги, подлоги, безгласни букви, които покорно да лижат техните собствени крака и краката на „големите братя“ от Запада (ах, този вечен робски инстинкт - освобождават те от един господар и веднага си търсиш друг!) . Да им покажем, че „гражданско общество“ не е просто поредната изтъркана фраза, с която да злоупотребяват преди избори! Съзнателните граждани на Варна подкрепят вашия справедлив протест! Да живее пробуждащото се съзнание на българина!
А герберите вехнат ли, вехнат (както преди четири години увехнаха червените рози)... Най-сетне! Време беше!
И все пак не им липсва циничност на скъпите ни управници :
„За сметките били виновни почивните дни, дългият отчетен период и студът“
А не спекулациите на монополистите мафиоти и крадци?! Егаси наглата демагогия... Ами така ще се гаврят с нас, щом им позволихме да ни се качат на главата...  Късно се събуди народът, чак когато наближиха изборите...Но по-добре късно, отколкото никога...

Бележка от 12.02 : Ето отговора на хората на нечуваната наглост на енергомонополистите и техните верни поддръжници :
„Нови протести срещу високите сметки във Варна и Пловдив“
А хората направо се тълпят по улиците - 1500 души във Варна (данните в цитираната статия са „изненадващо“ занижени, но по телевизията друго разправят... Не че там са Бог знае колко „обективни“, ама нейсе... Разликата в цифрите заслужава да се отбележи.), целият централен булевард претъпкан с хора и полиция, не мина и без сблъсъци. Работата загрубява... На народа му писна да търпи новото, позорно иго на крадците и лъжците. Време беше...
„Четвърти ден протести срещу високите цени на тока“ 
„Над 1500 природозащитници изпълниха улиците на София“  - а също толкова, че и повече във Варна.
„Отново протести срещу високите сметки за ток“
И това се очакваше също :
касапница   и     поредната порция политическа демагогия

сряда, 6 февруари 2013 г.

Истината за македонските и тракийски евреи бе представена пред европейски дипломати

В отговор на инсинуациите на разни лица от Македония, които се опитваха (и още се опитват) да демонизират образа на българите, да ни представят едва ли не като виновници за всички техни беди, е написана една документална книга. Не съм я чел и не мога да съдя за нейната научност и обективност (доколкото това е постижимо по един толкова парлив съвременен политически въпрос). Впрочем, „историческите анализи“ на македноците са си всъщност една пълна историческа пародия. Те ясно ни показват колко ниско може да падне науката, когато се превърне в проститутка на политиката. А признаци на подобен процес на изопачаване на факти от миналото ни не липсват и у нас. И все в угода на разни „господари“ - я задоеански, я задалпийски, я отвъд Проливите... Абе, кога ще се намери честен български историк, който смело ще извика „Стига! Долу мръсните ръце от българската история, гьонсурат политици!“ Но такива достойни хора напоследък са се превърнали в изчезващ (слава Богу, все още не изчезнал) вид. Защото все пак всичко се купува, нали... и в Македония, и в България, та дори и в прехваления Европейски парламент....

Та ето го и линка към статията.

„Журналист събра в книга историята на евреите от Варна, Провадия и Добрич“

вторник, 5 февруари 2013 г.

Преписано от тетрадката на един ученик, който скучаеше в час по немски

  Im Heimatland :
Wissenschaft = Kundendienst + Politik + Hunger
Im Ausland : 
der Slave = der Sklave ; misstrauische Blicke (wenn die Behörden deinen Pass anschauen) => Vorurteile gegen jeden, der von Osteuropa kommt ; Einsamkeit ;  die schmutzigste Arbeit ; Geld
Ich muss wählen. Aber welche?
Scheiße!


Превод :
В родината :
Науката = Обслужване на клиенти + Политика + Глад
В чужбина :
славянинът = роб;  подозрителни погледи (когато властите ти погледнат документите)=> предразсъдъци срещу всеки, който идва от Източна Европа ; самота; най-мръсната работа; пари
Трябва да избирам. Но кое? 
По дяволите! (това е значително смекчен превод на немската псувня всъщност)


Доста точна, па макар и малко песимистична характеристика на положението, не мислите ли? И той определено не е единственият, който си задава този съдбоносен въпрос. Хубаво поне, че не си прави никакви илюзии относно чужбината. Защото някои наши сънародници упорито си мислят, че ние сме единствената страна в такова лошо положение, а на Запад е рай. Нито едното, нито другото обаче отговарят на истинското положение на нещата. Съученикът ми хубаво го е разбрал, ама да не вземат той и подобните му да останат едно мислещо малциство, докато другите се люшкат на вълните на пагубните илюзии?
„Пази Боже, сляпо да прогледа!“

неделя, 3 февруари 2013 г.