Произволни размишления относно устройството на света

Някакво омерзение ме трови напоследък. Загнездило се е някъде в гърдите ми и ме притиска в жестоките си пръстени като боа удушвач -  бавно, но упорито задушавайки нищо неподозиращата си жертва... Да де, ама само аз ли съм, дето се депресирам пред вида на съвременния свят и на това, докъде сме я докарали - не само в нашата многострадална родина, но и на глобално ниво?
    Омръзна ми от всичкото това духовно безделие, от издребняването на мисълта, размиването, унифицирането и отливането й по разни калъпи, наложени от не-знам-си-кой лъжлив кумир.

  Писна ми да гледам как критическото мислене бива разпъвано на дибите на „приличието“, „общоприетото“ („всички правят така“), как с него злоупотребяват разни  добре платени „експерти“, които превръщат всяка оригинална идея в „дрипа стара, що не струва“ (Вазов, „Великата мисъл“).


Дразни ме наглата пропаганда на самоназначилите се „големи братя“ на майка България. Вчера бяха съветските филми със задължителната партийност и безкрайните „мъдрословия“ на Ленин и Сталин, днес са американските рамобци, супремени, агент-гибсовци и прочие псавдо-герои, съчетани със задължителното биене в гърдите от типа „най-великите сме, вие нищо не струвате, балкански туземци такива“. Вместо червения флаг със сърпа и чука - вездесъщия червено-син ивичест флаг с кръг от не знам си колко звезди... Ай да му се не види, докога ще се поставяме в услуга на разни там „велики сили“, дето изобщо, ама изобщо не им пука за нас? Докога нашите гьонсурат политици и сорос-морос дупедавци и отродотели ще им ближат мръсните подметки, които са добре омазани с невинната кръв на хиляди хора по целия свят? Докога, г-да политици? Докога, г-да хвалители на западната култура и ругатели на нашата собствена? Докога?
   Ама и ние сме тука всичките едни дървени философи - разтягаме локуми на тема „колко зле е у нас и колко прости са българите“, обсъждаме до втръсване нашите болни теми, правим-струваме - все да си врем пръстите в хилядите рани на разпердушинената ни от прехваления преход родина... и нито веднъж някаква инициатива да си плюем хубаво на ръцете и да почнем да ги лекуваме... С тая пасивност сме изкарали пет века под турско робство, 40 години под съветско, а сега под американско-европейско-мафиотско... Абе, ако сериозно се захванем, ако им разплачем мамицата на политици, крадци и мошеници, тогава нито монополи, нито дяволи ще ни попречат да вдигнем на крака този огрубял, изпростял, обеднял загрубял от нископлатен полуробски труд, мизерия и унижение народ. Хлевоусти сме - ама на теория, знаят ни балалайките много...ама за реална дейност всеки се крие и се скатава...то това е по-зле от зомбираните американци, Бога ми!

 Че да не станем като германците от 19 век - философи от световна класа, ама по практическата работа изобщо не ги бивало. Използвали умозаключенията си, за да докажат, че всичко действително е разумно. Това ще рече - крепостничеството, неравенството между хората, пруската държавна цензура върху всичко, което се пише където и да са нещо разумно, т.е. оправдано.Така че по тази логика всеки мислител и общественик си намирал оправдание да не се бори с подтисничеството - пък било то и на думи. Философията процъфтявала, волята изтлявала... И после дошъл Маркс, плюл на всичките тия мислители (които всъщоност били негови учители във всякакво отношение) и тяхното овчедушие и на основата на техните идеи създал една нова политическа и социална теория - в духа на Пролетта на народите. Създал една действена философия (и това не е оксиморон). Каквито и резерви да имаме спрямо него,все пак именно този хулен и отричан философ с безкомпромисната си обществена критика и историческо-икономическите си заключения съвсем буквално поставил началото на нови страници в историята на човешката мисъл. Колкото и да не са склонни да го признават съвременните историци, много от официалните тълкувания на историческите събития от новата история са забележително повлияни от Маркс и неговата философия на история. Например разбирането, че историята е непрекъснат процес на борба между различни политически и икономически модели и че тези модели могат да бъдат поделени най-общо в две групи :

• прогресивни - т.е. такива, които отразяват нови за времето си идеи и се стремят към промяна на положението на нещата  (например по времето на Луи XIV английският модел на парламентарна монархия бил крачка напред в човешкото развитие - все пак давал някакво участие на народа в управлението, за разлика от абсолютизма. Ала с утвърждаването на либаралната демокрация в началото на 20 век., този модел вече бил безвъзвратно остарял)
• ретроградни - такива идеи, които са против всякакви промени (дори когато са жизнено необходими за оцеляването на страната) и придържане към начините на мислене и действие от предишни епохи. А той, разбира се, е неприложими към променилата се действителност.

Голямата ирония е, че хората, които уж се бореха за победата на утопическите социални идеи на Маркс и за каузата на угнетените и безправните, се оказаха ловки политици, които искаха само едно - властта -  и не подбираха средствата за придобиването й. 20-тия век бе време, когато те разгърнаха своите експерименти, основани на опростени до изопачаване отломъци от Марксовата философия - например диктатурата на пролетариата. И ето ги и тях - Октомврийската революция (дето не е никаква революция, защото революциите произтичат от народа, а това си е било чиста проба преврат за вземане на властта - въпреки народа и ужким в името на народа), военния комунизъм, ЧеКа , Гулаг, милионите жертви на диктатурата.

    Някогашната идеология на подтиснатите, на работниците, които блъскали по заводите по 16 часа на денонощие, мрели от недохранване и болести и получавали заплати от дъжд на вятър, станала идеология на диктаторите и подтисниците. Ще ми позволите една смела аналогия с християнството. В началото това била религията на робите, на тези хора, които били продавани като предмети, никой не ги считал за човешки същества и ги третирали със същата хуманност, с която се отнасяли добитъка (ай, стотина остена по гърбината. Ако не чу увре главата - жигосвай с нажежено желязо). Но после станало държавна религия на Византия и започнала дългата история от злоупотреби, изопчавания на думите на Христос, свещени войни, Вартоломееви нощи, кръстоносни походи, Инквизиция, клади и поличитески борби. Бихме ли могли да държим Христос лично отговорен за извращенията, които Инквизизията е вършила между 15 и 17 век, за обезлюдените области, лова на вещици и трибуналите? Или Русо, който философски обосновал демократичните идеи на Просвещението, трябва да бъде считан за главен подбудител на терора на Робеспиер? Или демократичната идея може да обясни зверствата, извършени от „демократична и свободна“ Америка по време на Виетнамската война?
 Това са ирониите на историята. Това е вечното движение на прогресивни и ретроградни идеи, което Маркс обосновал теоритически блестящо... Но отново теория...Практиката - доказа го изминалият век - е нещо тотално противоположно на идеите. Защото в повечето случаи тя се осъществява от политици. А за такива, както си знаем добре, е най-важно да задържат властта за себе си колкото се може по-дълго - никой не е казал как...

От методите на Хитлер и тези на съветските управници се учиха техните достойни наследници - прехваления САЩ. Те възприеха много от тактиките на тоталитарните водачи  за контрол върху икономиката и умовете на хората. Нещо повече - развиха психологията и изкуството на манипулацията до такава степен, че в сравнение с тях  безсмислените листовки на Комсомола и яростните Хитлерови речи изглеждат направо като детска заигравка. Много са директни тия нацисти, много приказват сталинистите (не ги наричам комунисти, защото това, което те прилагат в Съветска Русия, е един изопачен до неузнаваемост вариант на комустическата идея)... Ония, задокеанските хитреци, си знаят интереса и действат подмолно. САЩ постигна нещо, което е на пръв поглед невъзможно - в условията на демокрация да изчезне всякаква самоинициатива и самостоятелност в действията и мисленето на обикновения американец. Те до такава степен домбираха собствения си народ, че той изобщо престана да се мисли със собствената си глава и - също както в СССР - да вярва безрезервно на всяка глупост, която му се внушава „отгоре“ или чрез телевицията и филмите. И както нашия народ по времето на турското робство се отдавал на ядене, пиене и веселби (за да понася по-леко тежкото си положение), така и „господарите на света“  - на книга напълно свободни -  се заеха да се „разкрепостяват“, да се „усъвършенстват“ (не духовно, разбира се), между тях се култивира една култура, която иззига в култ невежеството, ограничеността, парите като основен двигател на света, посредствеността и телесното над всичко. Внушава им се „ Живей, за да купуваш! Дори да нямаш пари - купувай, купувай, купувай! Ние ще ти дадем кредит (нищо, че ще го изплащаш до края на живота си и ще ни станеш финасов роб - то това ни е целта). Всичко е заменимо, всичко се купува с пари, всичко се продава! Духовност, идеали - бошлаф! Туй са комунистически измислици! Идеалист е този, която ни възхвалява, подкрепя нашата политика - дори когато тя се изразява в откровено насилие - и ни подгъзява, когато му поискаме. Който няма пари е боклук, игнорент, говедо, абориген. Който има духовни стремежи е заблуден, луд, безумен - бързо ги вкарайте в правия път! Де са тръгнали да изпъкват! Да си гледат мястото в обществото! Който задава прекалено много въпроси - унищожете го с апатия и „добронамерени“ подлости! Че такива са опасни за американската мечта! И както при лова на вещици - който изпъква сред стадото, който не е конформист - на кладата! (Чудно - а уж само поробеният народ бил „стадо“. Явно няма нужда от чужда власт, за да се кулитивира у хората робско мислене - бел. авт.)  А на когото все пак не му увира главата и много му се работи с мозъка, вместо да се остави на течението - ето ти един куп теории на конспирациите, като си няма друга работа. Американското правителство не се впечатлява от дребнавите нападки - Розул, Зона 51, световна конспирация, еврейско-ционистки заговор. Да си блъскат главата над тия глупости, като са толкоз глупави! Тия не разбират ли, че именно то - чрез огромната си пропагадна машина - им пусна тия мухи?“ - и т.н.
    И ето ти - копютъризирано, зомбирано, поамериканчено, с промит мозък и подменени ценности - ново поколение излезе на преден план. Колелото на историята се върти ли, върти... Вече антиамериканците и хората, които обичат родните си страни (извън САЩ) са ретроградни, остарели... Прогресивно е да си ибрикчия и безродник... Мале мила.
Сега на преден план излезе материалното, ползата в най-грубо-прагматичния смисъл на тази дума.

Толкова много секти се навъдиха - псевдоучения, които подмамват с куп лъжи зажаднялото за отговори човечество. Религията става последно убежище за отчуждената, депресирана, объркана модерна душа -  и се родиха. Не говоря за мюсюлманите, които цял свят заклейми заради група заблудени фундаменатлисти. Терористи - а всъщност защитават своята земя. Все пак САЩ има интереси там и то огромни - петрол, стратегически позиции. Още по време на Студената война Турция става вярно американско протеже, а Израел бива създаден върху земи, които преди 1500 години са били населени с евреи - ама сега не са. (на същото основание ние бихме могли да претендираме за земите на Стара велика България от 632 г. Пълен абсурд, нали? По същата логика е създадена държавата Израел - май-май малко изкуствено - досещате се от кого, нали?) Така че реално земите на арабите се превърнаха в една от многото ябълки на раздора между двете тогавашни велики сили - САЩ и СССР (и двете се пишели големи демокрации, ама колкото са „демократични“ едните, толкова и другите). Така биват създадени първите терористични организации в Афганистан и Пакистан - финассирани от американците като съпротива срещу съветското влияние там. Свършва Студената война и САЩ насочват своя поглед към земите на тези хора. И фанатиците веднага се досещат - тия ще ги зваладяват. Започва една кампания по демонизиране на „врага“ - както по време на Студената война -  и така се обосновават непрекъснатите интервенции на Америка в този район. Хората там виждат золумите на нашествениците, разбират завоевателните им намерения. Единствените, които се обявяват срещу тях, единствените, които дръзват да сторят нещо в отговор, са същоте тези фанатици - Франкенщайните, които ЦРУ създаде през 80-те. И започна новата идеологическа война...
 Американското  правителство има най-голяма полза от нея - тяхната система на манипулиране и контрол над населението функционира само когато има с какво да плашат народа си. Така хем ги държат в покорство, хем оправдават необикновено високите военни разходи (вместо да инвестират тези пари в, да кажем, образование или здравеопазване. Ама не - който е беден, да мре, а пък прост народ най-лесно се управлява.) и неограничените правомощия на полицията им. Това те го обясняват с голямата си престъпност - но моля, моля - а кой ги създаде тия престъпници? Когато направиха богатите по-богати, а бедните по-бедни (прословутата Рейгънова икономическа политика) и подчиниха цялата си икономика и политика на волята на големите корпорации и концерни - как да не полудяват социалните аутсайдери, хората от гетата и бедните квартали, както и по-богатите - те от скука? И така там се стрелят безразборно в училищата и „създават проблеми на редовия гражданин“. Ами как да не са на такова дередже, щом тяхната консумативна култура докарва гражданите до състояние на непрекъснато полудяване, на масови психози, до почти повсеместното пристрастяване към психолози - най-първите мозъкопромивачи в страната им. И за това преди им беше виновна Москва, сега терористите, утре сигурно я някое извънземно, я туземците от Папуа-Нова Гвинея...Но никога самите те. Те са „добрите“, „невинните“, разбирате ли? Хитреци, не ще и дума...Умеят да нагаждат обстоятелствата към своите цели и да подменят историческата истина - доста умело бих казал. Ама нейсе...
Направо да полудееш от омерзение и подтиснато негодувание... Ама и аз откъде тръгнах, докъде стигнах... И мен ме избива на словоблудство, ама то ако ставаше само с големи приказки...ехее...