Секира

Секира, секира, секира

и огън за гнили лъжи!

Секира, секира, секира –

пробивам към светли мечти!

Че в душните нощи се стелеха

завеси от сива мъгла.

И шепа злосторници стреляха

от упор в ранена душа.

И лутах се слаб и безцелен,

линеех във пъкъла стар.

Инертен,страхлив и бездеен –

останах дори без другар.

Че готвеха троица демони

засада в бодливия храст.

Че готвеха мъки подземни

и клада за моята страст.

„Наливат й  вряла смола…“

Как вдигаха тежки секири,

поваляха живи дърва!

Ах,кой ли от страх не трепери

под техните черни крила!

Но аз през гората ще мина

със острата брадва в ръка.

Далеч над земята ще литна

и демони зли ще сека.

" И в огън ще пламне нощта..."

Секира,секира,секира –

напредвам към своите мечти!

Секира, секира, секира

вратите на ада разби!

„Тежки, железни врати…“