Румен Воденичаров , в-к „Литературен свят“,
„Икономическите убийци са между нас“
„С агенти за влияние вместо с танкове и самолети“ - или за техниките на т.нар. „психологическа война“
„За книгата „С куршуми по Русия“
„За палмовото масло и пенсионерите“
И материали из кухнята на международната дипломация :
„Франция започна войната в Либия, за да принуди САЩ“ - превод от статия във френския вестник „Le Nouvel Observateur”.
Някой не си ли е задавал въпроса, в ЧИЙ свят живеем? И какво е мястото на България в него? Отново нечии сателити ли ще ставаме, както по време на двете световни войни и Студената война? Добро от служене като маши на чужди интереси досега не сме видели. Не сме ли се поучили от хилядите грешките в миналото ни, за които платихме с неизчислими страдания, „кръв, пот и сълзи“? „Лошо, Седларов, лошо!“ - както казваше известният наш комик.
Живеем във времена на промени.Навлизаме в технологичната ера.Нашето поколение е неин продукт и нейна жертва.Малцина останахме тези,които още си спомнят какво е да си хуманен в един жесток свят,в който вместо птича песен звучи шумоленето на банкнотите.Всеки си е създал своята малка вселена и се крие там.И оттам враждува с останалите на принципа „всеки срещу всеки“. А кому е нужно това? Въпрос, на който би следвало поне да се опитаме да отговорим.