На пет километра от Варна, над квартал „Възраждане“, се намира един от най-големите средновековни манастирски комплекси на Балканите. За него се предполага, че бил построен лично от княз Борис ӏ и че това е било мястото, където той се оттеглил, след като предал властта си на своите синове - пръвоначално Владимир Расате, а по-късно - известния на всички ни цар Симеон. Има сигурни данни, че тук се е намирал един от първите книжовни центрове в новопокръстената държава (още преди Преслав и Охрид), където учениците на Кирил и Методий разпространявали славянската писменост, превеждали и преписвали книги. Макар че това място е добре познато на археолози и историци по цял свят, малцина са тези варненци, които изобщо са чували нещо за него. Ала нека запълним тази въпиюща празнина в познанията ни. Ще си направим кратка познавателна разходка из археологическия обект ( макар и само мислено, наужким).
Живеем във времена на промени.Навлизаме в технологичната ера.Нашето поколение е неин продукт и нейна жертва.Малцина останахме тези,които още си спомнят какво е да си хуманен в един жесток свят,в който вместо птича песен звучи шумоленето на банкнотите.Всеки си е създал своята малка вселена и се крие там.И оттам враждува с останалите на принципа „всеки срещу всеки“. А кому е нужно това? Въпрос, на който би следвало поне да се опитаме да отговорим.