Канех се да пиша дълъг и предълъг материал за манастира в с.Равна, Провадийско, както ви и бях обещал в една от предишните публикации. Ала не щеш ли, докато се ровех из Интернет, случайно попаднах на едно интервю с един от откривателите и проучавателите на този интересен обект - проф.Казимир Попконстантинов (надявам се, че го помните от статиите за „Караач теке“). Казах си: „А не е ли по-добре да се черпи вода направо от извора?“. Затова ето ви линк към това интервю. Там се говори също така и за предположенията къде може да е гробът на княз Борис ӏ.
Все пак ето и няколко снимки от манастира, за да придобиете някаква, макар и бегла, представа за външния му вид.
Втората картинка изобразява манастира от птичи поглед. А долу виждаме един от графитите, за които говори проф.Попконстантинов, и един от многото надписи.
Впрочем,предполага се, че във въпросната обител е извършвал своята книжовна дейност св.Наум - един от Кирило-Методиевите ученици,съратник на св.Климент Охридски. По-късно (по времето на цар Симеон) и двамата са работили в Охридската книжовна школа. За графитите и рисунките - тяхното количество е по-голямо от откритите в Плиска, Преслав и Мадара, взети заедно.
И още един любопитен факт - археолозите са установили точната дата на освещаването на манастирската църква - 23 април 897 г. (четвъртата година от управлението на Симеон Велики)! Това е станало след разчитането на един от многобройните надписи по стените.
След окончателното приключване на разкопките през 1993 г. останките били покрити със защитен покрив и оградени с висока ограда,за да бъдат предпазени от иманяри.Въпреки това мародери пак се докопали до руините и не се поколебали дори да смъкнат защитния покрив. Оттогава насам манастирът е обект на непрекъснати иманярски набези. Днес средновековните зидове са буренясали,а пътеките,които водят към уникалния манастир,са потънали в трева до колене.Шумът от стъпките на многобройните някога посетители завинаги е заглъхнал.Колко жалко,нали? И това е едно безценно късче от нашата история,осъдено от хората на забрава...
Над манастира в Равна се издига красива скала-връх, наречена Пробития камък.Някои виждат в нея съоръжение за отчитане на времето, свързано с древните календарни представи. Но то, разбира се, няма никаква връзка с разрушената средновековна обител.
Забележка : Източник на снимките http://www.runitravel.com/2012/02/22/8922/
Живеем във времена на промени.Навлизаме в технологичната ера.Нашето поколение е неин продукт и нейна жертва.Малцина останахме тези,които още си спомнят какво е да си хуманен в един жесток свят,в който вместо птича песен звучи шумоленето на банкнотите.Всеки си е създал своята малка вселена и се крие там.И оттам враждува с останалите на принципа „всеки срещу всеки“. А кому е нужно това? Въпрос, на който би следвало поне да се опитаме да отговорим.