Учителка към ученик : „Защо не си си научил урока?“
„Страшно много ме мързи, госпо'о. Сутрин ме мързи да стана, вечер пък така ме мързи да си легна,че цяла нощ я кисна на компютъра, у Фейсбука, я по купони ходя, че да се отрежа едно хубавоо... През деня съм каталясъл и ме мързи да живея. Само устата ми работи непрекъснато - и простотии ръся, и хитрувам, и оправдания си намирам.“
„ Но какъв е смисълът на всичко това? Как можеш да водиш такъв абсурден живот?“
„В абсурден свят живея, сред абсурдни реклами съм израсъл,с абсурдни хора се движа. Как точно искате да съм „нормален“?“
„ Но аз откъде да знам?“
„Ми аз ли да знам, бе,госпо'о?“
Та толкова за доминиращите настроения сред прозападно ориентираната ни младеж.
Живеем във времена на промени.Навлизаме в технологичната ера.Нашето поколение е неин продукт и нейна жертва.Малцина останахме тези,които още си спомнят какво е да си хуманен в един жесток свят,в който вместо птича песен звучи шумоленето на банкнотите.Всеки си е създал своята малка вселена и се крие там.И оттам враждува с останалите на принципа „всеки срещу всеки“. А кому е нужно това? Въпрос, на който би следвало поне да се опитаме да отговорим.