"Авторът се е вдъхновил да го напише от сина си, когато е започнал да учи с него от Учебника по Човек и общество, който се явява учебник по история за малките ученици. Тогава той видял, че българската история е изопачена и в учебника липсва българското самосъзнание. Според автора на новото помагало учебниците по история за децата целят дезинтерграция на нацията."
"Дори в Германия след войната, окупирана от 4 страни, звучи думата Родина. Но България очевидно е третирана по-зле от фашистка Германия от съвременните си колониални господари американците. България в момента е в най-тежкото робство, което е преживявала в своята история – американското. Турците за 5 века не са избили толкова хора, с колкото намаля България за 26 години. При американския режим населението ни намаля с близо една трета. Този факт за държава, която не води война, в която няма природни катаклизми или чумна епидемия, е безпрецедентен."
И ето как все пак се заражда някаква форма на национален отпор срещу обезбългаряването на страната ни, оскотяването на народа и превръщането на Родината ни в помийна яма за разни "мигранти" (платени войници наемници, които САЩ вкара тук, за да дестабилизират Европа и да я извадят от голямата игра на корпоративна политика).
За първи път от толкова време - нещо положително! Все пак, не забравяйте, че българското Възраждане също започна с една родолюбива книжка на тема национална история ("История славянобългарска"). Вярно, условията са други....но, процесите, процесите са подобни. А историята, както знаем, обожава да се повтаря...
Живеем във времена на промени.Навлизаме в технологичната ера.Нашето поколение е неин продукт и нейна жертва.Малцина останахме тези,които още си спомнят какво е да си хуманен в един жесток свят,в който вместо птича песен звучи шумоленето на банкнотите.Всеки си е създал своята малка вселена и се крие там.И оттам враждува с останалите на принципа „всеки срещу всеки“. А кому е нужно това? Въпрос, на който би следвало поне да се опитаме да отговорим.