„Не се подлъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате“ - В. Левски
Съвременният изопачен модел на демокрация - американоцентричния неолиберализъм, за когото парите са стотици пъти по-важни от хората - е една система, която всъщност има доста малко общо с оригиналната идея за демокрация. „Демос кротос“ от гръцки се превежда буквално „власт на народа“, т.е. на мнозинството над малцинството. А какво се получава на практика? Парите в съвременния свят са съсредоточени в съвсем малка част от населението - под 0.5% от населението на света (управителните тела на големите транснационални корпорации). А на всички ни е ясно, че който държи парите, той държи и властта. Това означава, че реално една миниатюрна част от населението реално взема решенията за съдбата на останалите и така всъщност ги подчинява на своите интереси...На това из форумите му викат корпокрация или управление на големите монополисти...Аз го наричам „демокрация на богатите“ - жалка, марионетна останка от една някога толкова прогрeсивна и справедлива идея.
В случая на България е даже по-лошо. Вместо нормални банкери и монополисти ние си имаме мафиоти и
силови структури. През неспокойните години на прехода мнозина лумпенизирани елементи от бюрократичния апарат на бившия режим успяха да се възползват от неизбежната бъркотия, която съпъства всяка по-значителна промяна в обществено-политическото устройство на държавата. Сега те дърпат конците в много области от публичния и стопанския сектор. Реалното участие на масата хора в управлението на собствените им интереси е сведено до минимум. Корупцията по всичките етажи на властта, обръчите от фирми около всеки уважаващ себе си политик, поляризация на богатството и средствата за производство във все по-малко ръце, мизерия, раздути сметки за ток - истинска гавра с българина, който едва свързва двата края, превръщането на великата ни някога страна в разграден двор - да ни граби и тъпче всеки, който мине-замине - всичко това ни кара да вием с глас от отчаяние. Отчуждихме се ние от собствената си родина, тя стана наш смъртен враг, от чиито дълги и страшни пипала е по-добре да стоиш колкото се може по-далеч - както по турско време (всъщност, като се замислиш, по-зле от тогава - тогава поне сме имали волята да отстояваме себе си, въстания да дигаме, като нация да се консолидираме... А през тия 23 години - ужас и безумие!). От този жесток капан младият, образован и мислещ човек вижда само два изхода - или бягство зад граница, или смърт отглади...Значи смърт - в духовен план на националната идентичност и на нацията като чяло или смърт в чисто физическите й измерения...Изборът ни е всъщност - бавна изтляване или още по-бавно...
