Живеем във времена на промени.Навлизаме в технологичната ера.Нашето поколение е неин продукт и нейна жертва.Малцина останахме тези,които още си спомнят какво е да си хуманен в един жесток свят,в който вместо птича песен звучи шумоленето на банкнотите.Всеки си е създал своята малка вселена и се крие там.И оттам враждува с останалите на принципа „всеки срещу всеки“. А кому е нужно това? Въпрос, на който би следвало поне да се опитаме да отговорим.
понеделник, 3 март 2014 г.
За всички, на които авторът на този блог леко им е залипсвал...
Като отговор на проявеното от читател желание да вижда повече поезия в блога, сега поствам едно стихотворенийце - нищо особено - което спечели дребна наградка на националния конкурс „Любовта в нас“, който се проведе в моя прекрасен роден град.
Спомени
Понякога
будя се в сумрачните утрини
със
спомена светъл
за теб.
Абонамент за:
Публикации (Atom)