Живеем във времена на промени.Навлизаме в технологичната ера.Нашето поколение е неин продукт и нейна жертва.Малцина останахме тези,които още си спомнят какво е да си хуманен в един жесток свят,в който вместо птича песен звучи шумоленето на банкнотите.Всеки си е създал своята малка вселена и се крие там.И оттам враждува с останалите на принципа „всеки срещу всеки“. А кому е нужно това? Въпрос, на който би следвало поне да се опитаме да отговорим.
събота, 16 февруари 2013 г.
Кой създаде легендата Запад?
Трагичните размишления на Георги Марков малко преди да го убият. Все още се спори точно кои тайни служби са го премахнали - българските ли, английските ли...
Произволни размишления относно устройството на света
Някакво омерзение ме трови напоследък. Загнездило се е някъде в гърдите ми и ме притиска в жестоките си пръстени като боа удушвач - бавно, но упорито задушавайки нищо неподозиращата си жертва... Да де, ама само аз ли съм, дето се депресирам пред вида на съвременния свят и на това, докъде сме я докарали - не само в нашата многострадална родина, но и на глобално ниво?
Омръзна ми от всичкото това духовно безделие, от издребняването на мисълта, размиването, унифицирането и отливането й по разни калъпи, наложени от не-знам-си-кой лъжлив кумир.
Писна ми да гледам как критическото мислене бива разпъвано на дибите на „приличието“, „общоприетото“ („всички правят така“), как с него злоупотребяват разни добре платени „експерти“, които превръщат всяка оригинална идея в „дрипа стара, що не струва“ (Вазов, „Великата мисъл“).
Омръзна ми от всичкото това духовно безделие, от издребняването на мисълта, размиването, унифицирането и отливането й по разни калъпи, наложени от не-знам-си-кой лъжлив кумир.
Писна ми да гледам как критическото мислене бива разпъвано на дибите на „приличието“, „общоприетото“ („всички правят така“), как с него злоупотребяват разни добре платени „експерти“, които превръщат всяка оригинална идея в „дрипа стара, що не струва“ (Вазов, „Великата мисъл“).
Абонамент за:
Публикации (Atom)