Най-опасни са тез самолети,
които нито се чуват,
нито се виждат –
като призраци в мрак и мъгла.
А са шумни, ръждясали трошки
с хеликоптерни перки-антени.
Много шумни...но толкова безвредни:
като кралската кобра чутовна
със премахнати отровни зъби
и жлезите надлежно извадени,
и очите с перде и инфекция.
Динозаври от късната креда…
Ти пази се по-харно от хищника –
таз маймуна двукрака, мутирала
със съзнание – сбирка на бръмбари
и копнежи – чакали във клетка.
Тя по-страшна е
от десет вулкана
и от зъл земетръс гороломен.
Живеем във времена на промени.Навлизаме в технологичната ера.Нашето поколение е неин продукт и нейна жертва.Малцина останахме тези,които още си спомнят какво е да си хуманен в един жесток свят,в който вместо птича песен звучи шумоленето на банкнотите.Всеки си е създал своята малка вселена и се крие там.И оттам враждува с останалите на принципа „всеки срещу всеки“. А кому е нужно това? Въпрос, на който би следвало поне да се опитаме да отговорим.