Влизаме в манастирския скрипториум. Това е била сградата, където се превеждали, преписвали, украсявали и съхранявали книги, т.е. книгоиздателство и библиотека на едно място. Размерите му са впечатляващи - 40 на 10 м. Това е най-големият разкрит скрипторий на само на Балканите, но в рамките на някогашната Византийска империя (разбирай Балканите, Мала Азия, Сирия и Палестина). Сградата се състои от 13 помещения, разположени в две редици едно срещу друго,а помежду им се простира коридор,широк 5 метра. Както откривателят й- проф. Попконстантинов често обича да подчертава, „оформлението на тази сграда и нейната планова схема не е познато нито в средновековна България, нито в съседна Византия“
2
Дълги дървени маси били наредени надлъжно на коридора.На тях книжовниците извършвали своята дейност. Обикновено работели по двама - единият превеждал и диктувал текста, а другият пишел на пергаментовите листи. Всъщност пергаментът представлява обработени по специален метод животински кожи,които през Средновековието се ползвали вместо хартия.Поради специфичния си начин на изработка пергаментът бил изключително ценна суровина, която никой не си и помислял да пилее. Затова когато младите послушници се учели на четмо и писмо, вместо листи за упражнение използвали восъчни таблички,а вместо пачи пера си служели със стилуси - железни писала със заострен връх
1. Археолозите са открили над 30 стилуса в скрипториума, което показва, че в същата сграда се е помещавало манастирското училище, където Кирило-Методиевите ученици извършвали своето просветителско дело - ограмотявали и разпространявали славянската писменост сред населението. Този комплекс бил едно от огнищата на самобитната старобългарска култура от Златния век - последните години от управлението на княз Борис - ктитор и строител на манастира - и времето на неговия син, цар Симеон Велики.
В 13-те помещения на сградата също така намирали място и за манастирската библиотека.За наличието на такава свидетелстват многобройните закопчалки за книги,пръснати наоколо. Представете си само - огромният коридор с дългите,дървени маси,над които хиляди прашинки танцуват,осветени от игривите слънчеви лъчи. Светлината се спуска мързеливо през прозорците на високия,засводен таван и предизвиква неочаквана кихавица у съсредоточените в заниманията си книжовници.Долу се разнася глъчка от спорещи преводачи и преписвачи,скърцат десетки пачи пера върху новия пергамент,няколко групи млади послушници сричат в хор:„Ази,буки, веди, глагол,добро,ест...“ (първоначалните наименования на буквите в кирилицата) и всичко е потънало в упойващите миризми на мастило и растителни бои.
