Уникалния княжески манастир в местността „Караач теке“ край Варна 2

Влизаме в манастирския скрипториум. Това е била сградата, където се превеждали, преписвали, украсявали и съхранявали книги, т.е. книгоиздателство и библиотека на едно място. Размерите му са впечатляващи - 40 на 10 м. Това е най-големият разкрит скрипторий на само на Балканите, но в рамките на някогашната Византийска империя (разбирай Балканите, Мала Азия, Сирия и Палестина). Сградата се състои от 13 помещения, разположени в две редици едно срещу друго,а помежду им се простира коридор,широк 5 метра. Както откривателят й- проф. Попконстантинов често обича да подчертава, „оформлението на тази сграда и нейната планова схема не е познато нито в средновековна България, нито в съседна Византия“ 2
Дълги дървени маси били наредени надлъжно на коридора.На тях книжовниците извършвали своята дейност. Обикновено работели по двама - единият превеждал и диктувал текста, а другият пишел на пергаментовите листи. Всъщност пергаментът представлява обработени по специален метод животински кожи,които през Средновековието се ползвали вместо хартия.Поради специфичния си начин на изработка пергаментът бил изключително ценна суровина, която никой не си и помислял да пилее. Затова когато младите послушници се учели на четмо и писмо, вместо листи за упражнение използвали восъчни таблички,а вместо пачи пера си служели със стилуси - железни писала със заострен връх 1. Археолозите са открили над 30 стилуса в скрипториума, което показва, че в същата сграда се е помещавало манастирското училище, където Кирило-Методиевите ученици извършвали своето просветителско дело - ограмотявали и разпространявали славянската писменост сред населението. Този комплекс бил едно от огнищата на самобитната старобългарска култура от Златния век - последните години от управлението на княз Борис - ктитор и строител на манастира - и времето на неговия син, цар Симеон Велики.

В 13-те помещения на сградата също така намирали място и за манастирската библиотека.За наличието на такава свидетелстват многобройните закопчалки за книги,пръснати наоколо. Представете си само - огромният коридор с дългите,дървени маси,над които хиляди прашинки танцуват,осветени от игривите слънчеви лъчи. Светлината се спуска мързеливо през прозорците на високия,засводен таван и предизвиква неочаквана кихавица у съсредоточените в заниманията си книжовници.Долу се разнася глъчка от спорещи преводачи и преписвачи,скърцат десетки пачи пера върху новия пергамент,няколко групи млади послушници сричат в хор:„Ази,буки, веди, глагол,добро,ест...“ (първоначалните наименования на буквите в кирилицата) и всичко е потънало в упойващите миризми на мастило и растителни бои.

Така може би е изглеждал това място преди повече от хилядолетие. Прощавайте за лирическото отклонение.
На снимката може да видите останки от отдавна сринатия свод на тавана. Прави ни впечатление колко голям и масивен е бил той. Сега нека надникнем отвъд него. Там работят археолозите, така че тихичко - нека не ги смущаваме в тежкия им труд. Те стъпка по стъпка, предмет по предмет, камък по камък разкриват нашето минало, от което можем да научим толкова ценни уроци за настоящето. Затова - шапки долу пред тези неуморни като мравчици труженици и нека продължим с обиколката си.
На запад се простират проучваните в момента помещения. В едно от тях(то е на няколко метра от зида с останките от срутения свод)се предполага, че се е намирала тоалетната на манастира.Като имаме в предвид колко ниско е било нивото на личната хигиена през Средновековието 3,самото присъствие на подобно помещение ни показва, че ние,българите, още от най-стари времена държим на чистоплътността. за пример можем да дадем банята с подово отопление по римски(в случая, най-вероятно по византийски)образец в Малкия дворец в Плиска.Ръководителите на обекта „Караач теке се надяват да попаднат на основите на подобна баня, тъй като това би било окончателното, несъкрушимо доказателство, че тук наистина се е намирал княжески манастир. Защо ли? Ами князът все пак бил важна личност - най-главният в държавата - и би било логично в собствената му обител да има осигурени всички необходими удобства за живеене- включително и баня с тоалет.

Обръщаме се кръгом и се отправяме на изток, към църквата в центъра на комплекса.Но преди това няколко думи за самият начин на построяване на обителта.На снимката виждаме т.нар. смесен градеж - 3-4 реда тухли,които се дуват с 4-5 реда камъни. Този начин на изграждане е наследство от античността и може да се наблюдава сред представителните сгради в Плиска(Двореца,Голямата базилика). Бил характерен също така и за византийската архитектура от този период. Самият комплекс „Караач теке“ е създаден по предварителен план - зидовете му са подравнени с точност до сантиметър.Рискувам да се повторя, като подчертая, че строителите явно са били квалифицирани майстори със значителни технически познания и немалък опит с подобен тип сгради. Това показва,че строежът на манастира не ще да е бил евтин - огромни средства са били хвърлени,за да се издигне този книжовно-просветителски и мисионерски център. Явно е, че Борис много е държал да християнизира точно този район и да започне час по-скоро разпространението на славянската писменост. Много вероятно е манастирът, в който се намираме сега, да е бил едно от местата,където учениците на Солунските братя довършили преводите на свещените книги, започнати от учителите им, и подготвили условията за настъпването на Златния век при цар Симеон. Тук може би са се положили основите на първата в света славянска литература(старобългарската)- най-влиятелната в целия европейски Изток, от която през средните векове се учели и заемали разни неща и руснаци, и сърби, и молдовци, и кой ли още не...
Отново минаваме през скрипториума, свиваме вдясно по едни стълби и продължаваме на изток(или на по-ясен език - право напред).Ето че стигнахме и до манастирската църква. Но повече за нея - в следващата публикация.

Бележки:
1 На втората снимка виждаме едно писало, само че от римския период. По-ново не успях да намеря :) През Средновековието обаче дизайнът на стилусите не се променил съществено, така че това представлява автентично изображение на стилус.
2 цитатът е от краткото филмче на www.bgtourist.net,към който ще ви дам линк в някоя от следващите публикации
3 в Западна Европа например дори благородниците(рицари,херцози и тям подобни) се къпели всичко на всичко два пъти през целия си живот - при кръщението си и преди сватбата си (който се жени повторно,ще се къпе още веднъж :) и имали специални гребени за разчесване и убиване на въшки (някои от тях имали красиви инкрустации със съкопеценни камъни и били наистина висококачествена изработка). А обикновеният крепостен селянин надали е намирал време да мисли за такива незначителни подробности като личната хигиена, тъй като му се налагало да търпи ангариите,дрязгите с господарите си,глада и войните, които разорявали дома му - не им е бил никак лек животът.