Уникалния княжески манастир в местността „Караач теке“ край Варна

 На пет километра от Варна, над квартал „Възраждане“, се намира един от най-големите средновековни манастирски комплекси на Балканите. За него  се предполага, че бил построен лично от княз Борис ӏ и че това е било мястото, където той се оттеглил, след като предал властта си на своите синове - пръвоначално Владимир Расате, а по-късно - известния на всички ни цар Симеон. Има сигурни данни, че тук се е намирал един от първите книжовни центрове в новопокръстената държава (още преди Преслав и Охрид), където учениците на Кирил и Методий разпространявали славянската писменост, превеждали и преписвали книги. Макар че това място е добре познато на археолози и историци по цял свят, малцина са тези варненци, които изобщо са чували нещо за него. Ала нека запълним тази въпиюща празнина в познанията ни. Ще си направим кратка познавателна разходка из археологическия обект ( макар и само мислено, наужким).

фиг.1

Автобусът ни  спира на пътя, който се вие между вилите в посока село Каменар, и ние слизаме от него-вкупом . Следва едно спускане от около 500 метра по някакъв черен път и пред нас изниква спиращ дъха панорамен изглед на града. Тук съвсем на място звучи коментара на пърооткривателите на манастира под нас  : „Оставаме учудени от гледката, която се открива оттука. Под нас, като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност!“. Руините се намират на една равна тераса по северните склонове на Франгенското плато (това е платото, което се издига на север от Варна и над кварталите „Възраждане“, „Владиславово“ и „Виница“). Сега  гидът ни - един от археолозите, които работят на обекта, ни разказва накратко за историята на това вълшебно място.

Ето ги и братя Шкорпил.

   Откривателите му били прочутите братя Шкорпил (Карел и Хермин) - чехите, основоположници на българската археологията. През 1921 г. те забелязват останките от зидовете на църква в лозето на богатия варненец Данаил Манов. Всъщност археологическите огледи на двамата чехи в този район започнали заради един оловен печат (наричали са ги още моливдовули), на който един от работниците на споменатия Манов попаднал случайно, докато копаел. Макар и повреден от удар с мотика, върху печата се разчитали надписите :„Богородице помози (на твоя раб) Михаил, княз на България" отпред и отзад „Господи помози (на твоя раб) Михаил, княз на България". От такова послание по-ясно - здраве му кажи. То дало основания на братя Шкорпил да смятат, че тук се е намирал княжеският манастир на Борис - гледище, което археолозите поддържат и до днес.

 Обхватни разкопки се извършват от 1995 с ръководител проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов (името му нашумя покрай откриването на мощите на св.Йоан Кръстител в Созопол) от Търновския университет, сътрудничката му доц. Росина Костова - от същия унивеситет и ст.н.с. Валентин Плетньов - директор на Археологическия музей във Варна. На разкопките осъществяват археологическата си практика студенти от ВТУ, специалност (разбира се) „Археология“. Проучванията продължават и до днес.

  Слизаме по една козя пътека надолу към обекта (внимавайте да не се подхлъзнете, деца!). И така, ето ни в манастира. 

  Според най-нови датировки той е основан в края на 9 - началото на 10 век. По онова време околностите на античния Одесос (вече куп съсипни) били един от най-гъсто населените райони в рамките на Първото българско царство.¹

Основна част от него представлявали прабългарите. Те били упорити езичници и отказвали да приемат органично чуждата им християнска вяра. Тук може да си спомним историята с 52-та знатни рода, които се разбунтували срещу налагането й и били избити до крак по заповед на княз Борис. Те, изглежда, се страхували, че християнството, като нещо, което пристига от страна на вечния съперник на България - Византия, ще донесе със себе си и духовното обезличаване на формиращата се славяно-блъгарска народност - с две думи, ще ни погърчат, а после без никакъв проблем ще ни покорят и - айде, няма прабългари, няма славяни, всичко е само великата Византийска империя. И наистина - с приемането на новата религия от юг започнали да прииждат византийски свещеници, които проповядвали на неразбираемия за обикновения човек гръцки език и къде доброволно, къде насилствено покръствали цели села. Народът
изтръпнал - духовната инвазия на вековния враг започвала. 
  Ала страховете се оказали безпочвени. Ненапразно Борис бил един от най-ловките дипломати в тогавашна Европа. Хитро използвайки противоречията между константиполския патриарх и папата, той извоювал нещо много важно - самостоятелна българска църква. Това значело, че от този момент (църковен събор от 870 г.) други държави нямали право да се месят в църковните ни дела. Народът въздъхнал облекчено. Вън византийските попове!
 Но възникнал и друг проблем - щом не на гръцки, на какъв език ще се проповядва в църквите? На славянски, разбира се - езика на по-голяма част от населението. Само че за целта трябвало да се преведат всички необходими богуслужебни текстове, че и Библията на всичкото отгоре, и Псалтира, и какво ли още не, а славяните нямали писменост, с която графично да обозначават звуковете в речта си. Опа! Само че такава азбука вече съществявала.  
   Малко по-рано създателите на славяската писменост Константин² и Методий блестящо били защитили правото на славяните да познават Божието слово  на своя собствен език. Тогава в разбиранията на богословите и владетелите³ господствала триезичната догма -  едно неписано правило на тогавашната Църква - можело да се проповядва само на три „свещени“ езика - латински, гръцки и иврит, другите народи - техните наречия не са богопомазани, значи - да се оправят както могат, да си тънат в невежество, ако щат. И да оспориш тази догма, този закон си,дори и само в помислите си, е било честа ерес, какво остава да изречеш възраженията си гласно и даже да се бориш за него . Безумна дързост, откъдето и да го погледнеш!  Но двамата братя не се отказали. Отишли да проповядват във Великоморавия - държавно обединение на различни славянски племена в днешните Чехия, Словакия и част от Унгария. 
  След смъртта им немските духовници⁴ прогонили учениците на братята.Тръгнали младите книжовници немили-недраги по света и един ден се озовали пред прага на Белградската крепост - тогава в пределите на Българската държава. Борис ги приел радушно и им дал всички услия, за да започнат своята просветителска дейност по нашите земи. Те щели да превеждат необходимата богословска литература ⁵ и да разпространяват новата вяра сред народа. Националната идентичност на нашите предци била спасена!

 За да подпомогне книжовната и просветителската дейност на учениците на Кирил и Методий, князът започнал усилено изграждане на манастири - книжовни и мисионерски средища -  из цялата страна. Един от най-големите и най-хубавите бил построен именно в размирните околности на някогашния Одесос. Строителите му -  сръчни майстори с впечатляващи за времето си технически и архитектурни познания -  внимателно са  подбрали мястото, където да издигнат комплекса. Наблизо течал старият римски водопровод, започваещ от каптиран извор в границите на самия манастир. Прецизният градеж (за него ще кажем няколко думи в следващата публикация) също свидетелства, че манастирът е бил значителна и добре планирана инвестиция - и то държавна, княжеска поръчка. 

   Нещо повече -  по думите на една от проучвателките му, доц. Росина Костова, „това място е съхранило единствения монументален средновековен манастир по Черно море - от делтата до Босфора“⁶. Проф. Попконстантинов допълва „ние сме разкрили огромно средновековно издателство, което по своите размери е непознато досега в границите на средновековна Византия“ ⁷

фиг. з - Скрипториум и жилищно помещение до него

  Къде е това средновековно издателство, сигурно се питате вие. Ето го - дългата сграда пред очите ни. Това е бил манастирският скрипториум. Но повече за него в следващата публикация.

Бележки :
¹за повече информация относно техните поселения в района вж. публикацията „Варна през Ранното средновековие“ в този блог

² приел преди смъртта си монашеското име Кирил

³ не бива да забравяме, че през Средновековието религията, освен основен източник на познания за света и живота, била и важна част от държавната политика, т.е. догматичните спорове били по своята същност политически и обществени

⁴ чиито владетели отдавна имали апетити за богатите моравски земи със стратегическото им местоположение

⁵  по онова време теологията, или по нашему - богословието, била царица на науките, алфата и омегата на човешкото познание. Научните и философските постижения  на Античността тънели в забрава навсякъде, освен във Византия. Там книжовниците направили нов, християнски прочит на древните автори и в резултат византийците и околните народи, особено българите, били най-образованите и грамотните в целия средновековен свят. 

⁶ прочетете цялата статия, от която е взето цитатът във в. „Черно море“

⁷ Read more: http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=30081#ixzz24qM0BQsH
Under Creative Commons License: Attribution