„Исландския модел“ или предимствата и изкушенията на мажоритарната демокрация

„Революцията в Исландия и как малка Исландия се спаси от криза“
Предимствата на модела на мажоритарна демокрация, обяснени доста по-компетентно, отколкото бих могъл да ви обясня аз - като пълен лаик на тема модели на управление...
Много хубава статия в „Дневник бг“ по тази тема. От филмчето, приложено към нея, става ясно, че гражданските движения не са успели напълно да избегнат всички изкушения на властта...но все пак са били една здравословна алтернатива на корумпираните политици и тоталния контрол на банките върху живота на исландците. В „Българския модел“ тяхното място заемат бившите „мутри“ - чумата на прехода - които сега са се превърнали в енергийна и политическа мафия... А тя, граждани на Република България, е навсякъде, контролира сделки и заменки, държи по-важните лостове на държавното управление...но не е непобедима. Защото, както викат до прегракване по протестите - „Много сме, силни сме“. Да се надяваме, че в тези думи има известна истина.

Хроника на големия протест във Варна на 24.02

Протестиращите издигнаха плакат и скандираха "Долу bTV". Други: "Киро, вън!" , „Киро - дупка“, „Оставка!“, „Мафията вън!“ „Еничари! Американски подлоги!“ „Кръвопийци!“  (тези особено ми харесват), „1 kWh ел. енергия = 0,01% от средната работна заплата"  и обичайните „Българи - юнаци!“, „Много сме, силни сме!“, „Всеки ден ще е така до по-бе-да-та!“, „Елате със нас - протестът е за вас!“ и много други. Над многохилядното шествие (имаше по най-скромни оценки 60-70 хиляди души, а според мен бяха и повече) се извисяваше чучело с надпис „Политици-лапачи“ от едната страна и „Крадци“ - от другата. Така символът на омразните мафиоти и монополисти беше най-тържествено изгорен пред офиса на Енергото в мола „Двете кули“ (а всички знаем с чии пари бе построен този мол, нали). Шествието премина през целия град, обградено от двете страни от полициейски кордон, но, слава Богу, мина без сблъсъци...Това беше най-масовата мирна демонстрация от началото на протестите в България.

„Протестите във Варна са най-мащабни заради недоволството срещу кмета“

Кирил Йорданов на извънредна пресконференция : „Няма да подам оставка“

А ето какви са всъщност тъмните дела на дългогодишния варненски кмет.

И за опитите за „заглушаване“  на исканията на протестиращите.

„Тази вечер варненци ще протестират мълчаливо“ 

„Варненци :Бареков, Варна не е Пловдив“

 Две много хубави статии от блога на Антон Луков по повод на събитията от 27.02 :

„Вувузели вместо аргументи“

„Ще се извини ли Кирил Йорданов на родителите на децата, впрегнати за неговото политическо оцеляване?“ 

„Закрила на детето“ : Използването на малчугани за политически цели е незаконно и неморално“

„Как Кирилизацията на  един град води до неговата лумпенизация“ 

за „отпуската“ на варнеския кмет   

Moreto.net : „Общинските съветници за евентуалната оставка на Кирил Йорданов“  - тя в скоро време ще вземе да стане и съвсем реална освен ако мафиотските му приятелчета не пожелаят да „спасят“ разклатеното му положение...

„Варненци изразиха резерви към Обществения съвет“ - само това оставаше... Изглежда Киро почва да си постига долната цел - успял е да вкара провокатори и стачкоизменници - да му свършат мръсната работа... Научен метод за разваляне на стачки, научен от „братята“ американци. Ама това не е обикновена стачка...Не можеш така лесно да обезглавиш многоликото народно недоволство. И слава Богу!

Измислена история... всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна и непреднамерена :)

Деменция

„ Свестните у нас считат за луди.“  -  Хр. Ботев

„Най-голямото престъпление е безнаказаността.“ -  Дж.Бърнард Шоу

Веднъж на единствената пейка, чиито тленни останки гордо се извисяваха над  тесния, обкован с полуизгнили дъски перон на гара Горно Нанадолнище, седна някакъв висок младеж. Той носеше старо, протрито яке без джобове. Вестникарят от близката будка – човек с дългогодишен стаж в  своята професия, огромен житейски опит и задълбочени познания за човешката природа (редовно разширявани чрез внимателно изчитане на клюкарските колонки в жълтите вестници, които продаваше) – още от пръв поглед разбра, че нещо в този младеж просто не бе наред.

Плътта на кокалестите му рамене като че се бе стопила, а бледото му, издължено лице бе придобило нездрав, жълтеникав оттенък като на болен от треска. Изглеждаше напълно съсредоточен и потънал в тежки, мрачни мисли. След известно време въздъхна тежко и впери безизразен поглед в някаква невидима точка право пред себе си. Ръцете му се тресяха конвулсивно и той правеше напразни опити да ги разтрие, та да ги стопли. А бе приятен и слънчев пролетен ден.

След четвърт час младежът рязко скочи на крака и се огледа тревожно на всички посоки. После разтърси чорлавата си глава, като че се опитваше да прогони някаква натрапчива мисъл от дълбините на съзнанието си. Ръцете му постепенно преставаха да треперят и той унило отпусна рамене.

-         -   Време е  - промърмори като в транс той и с решителна крачка се насочи към вестникарската будка.

Той спря рязко до нея, впери блуждаещия си поглед в притеснения продавач и запита с унил, равен глас :

-          -  Извинете, знаете ли кога пристига следващия влак за Ада? Много ми се  да отида там, вече достатъчно се лутах из чистилището.

Мъжът се отдръпна ужасен, защото бе разбрал, че си има работа с луд.

-          - Е, ще ми кажеш ли, или няма ? Езика ли си глътна, брате мой? – неочаквано извика младежът, а кротките му очи се наляха с кръв – Какво, нима искаш да събудиш отново беса ми? Недей, моля те, опасен е той и за мене, и за тебе. Затова отговаряй честно – кога идва проклетият влак? Или вече сме там, защото „адът е само за нас“ ¹?

-          -   Не знам, оставете ме - аз не работя тук! – изстреля човекът, треперейки, и побърза да излезе от тясната будка.

Зъбите му тракаха от страх. Той бавно отстъпваше заднишком, оглеждайки се във всички посоки и отчаяно търсеше помощ.

-         -    Ей, мизантроп такъв неден, - извика лудият – тебе питам, защо мълчиш? – и гневно стисна ръка в юмрук.

Заплашителното му движение подейства на вестникаря като удар в зъбите. Той залитна назад и за малко не падна от стола. След това мъжът панически скочи на крака, подпирайки се с лявата си ръка на ламаринената вътрешна стена на будката. Като в някакъв кошмар той инстинктивно избута вратата и се втурна да бяга като пощръклял по посока на прашната чакалня. Крещеше истерично :

-          -   Помощ! Помоощ, хора! Гонят ме! Убиват ме! Хораа! Помооощ!

На виковете му се отзова целият персонал на малката гара (пътници по това време на деня нямаше). Те се нахвърлиха върху младежа с ругатни и ритници го повалиха на земята. Биха го, докато изгуби съзнание. После бавно, на групички, захванаха да се разотиват, потупвайки съчувствено по рамото все още шокирания и потресен вестникар. Той  пък разказваше с подробности на многобройните си любопитни слушатели как благодарение на неговия „ербаплък“ този опасен луд обезвреден и повече не можел да „бие, заплашва и псува“ мирните хорица на гарата.

 Накрая някой все пак се сети да позвъни на полицията и да ги уведоми за случая.След около час пристигнаха двама горди служители на реда в полутрезво състояние, които откараха току-що дошлия в съзнание душевноболен в ареста...