„В един момент човекът се оказа роб на една
фикция, която сам е създал. Парите се превърнаха в религия, която обаче
не допускаше никакви заповеди, освен тази да им се служи. Казвам
религия, понеже силата на парите се крепи единствено и само на
вярата в тях. Този инструмент се крепи на вярата на обществото във
възможностите, които дават парите, без да осъзнаваме, че ние сме тези,
които създаваме и определяме мястото на парите в съвременния свят,
тежестта на ролята, която те ще играят в нашите взаимоотношения.“
от сайта bezpartien.com
Живеем във времена на промени.Навлизаме в технологичната ера.Нашето поколение е неин продукт и нейна жертва.Малцина останахме тези,които още си спомнят какво е да си хуманен в един жесток свят,в който вместо птича песен звучи шумоленето на банкнотите.Всеки си е създал своята малка вселена и се крие там.И оттам враждува с останалите на принципа „всеки срещу всеки“. А кому е нужно това? Въпрос, на който би следвало поне да се опитаме да отговорим.