От най-млада възраст започва унификацията на човешката мисъл.В тези първи години на детството тя се изразява най-вече в подчиняване и смиряване на току-що зародилата се човешка индивидуалност пред повелите на масата от връстници. Който си позволи дори и най-малкото отклонение от зададения за нас, съвременните тийнеджъри, модел на поведение, има да си пати - в най-лошия случай бой до дупка,в най-добрия - прикрит присмех и открито заявяване, че горкият човек бил „антисоциален“, „улав“ и пр. И всичко това - до подчиняване на неразкаялия се еретик. Ако обаче той продължи да упорства, не се откаже да отстоява себе си и своето рождено право на личен избор - пълна изолация, докато му дойде умът в главата.
Децата растат и попадат в нови ситуации. Постепенно осъзнават нещо плашещо : започнали са несъзнателно да подчиняват желанията и стремежите си на диктата на масата.Слушат тяхната музика,говорят на техния език (разбирай жаргон),подражават на техните авторитети и мислят с техните мисли.
Май че всички тийнейджъри са полудели,а? Ала само те ли? Нима когато всички около теб бавно,но сигурно вървят по пътя към самоунищожението- е, по дяволите, как можеш сам-самичък да се опазиш?„Като смениш компанията например“ - най-вероятно ще ми отговорите. Добър съвет, но какво става, когато говорим за нравствената, морална, че и физическа деградация на цяло едно общество? Къде ще се скриеш от нея? Пещерите не са опция- много студено е вътре, пък и отдавна сме надраснали пещерния човек (надявам се!). Къде да се денеш тогава? Но,виж, да си говориш можеш колкото ти душа иска. Така че нека кажем няколко думи за съвременното състояние на човешките души или поне дотолкова доколкото моя милост е имал (не)щастието да бъде подробно запознат със него.
В днешно време ненормалното стана нормално,прието, позволено, някъде дори общозадължително.По-слабодушните предпочитат да се носят по течението без път и посока,а ако случайно се натъкнат на подводни скали- е,няма значение,защо да се товарят с излишни размишления, като могат вместо това хубавичко да си погуляят?Най-леко им е да вървят със стадото - не че знаят накъде отиват де. Какво още можем да кажем за техните заблудени души? Безличните собствени интереси имат ли? Не, те ходят само там, където и останалите ходят и правят всичко, което „нормалните“ момчета и момичета правят, само и само да не бъдат отхвърлени и осмяни от колектива. А той, разбира се, зорко следи да няма отклонения от нормата за правилно поведение - или по-скоро от стереотипа. Нарушителите, т.е. онези,които имат наглостта да използват собствената си глава твърде често, са вредни и опасни и дават развращаващ пример на младото поколение. Току-виж го подтикнали да се замисли над живота си, а това трябва да се избегне на всяка цена. Че иначе кой ще копира сляпо и още по-сляпо ще се възхищава на лъжливите кумири на нашия век- мафиота, арогантния новобогаташ, жадните за слава музиканти-еднодневки и кресливите свадливци,които все търсят с кого да се заядат- ако може публично, за предпочитане.
Но нека се върнем на онези,които никога не биха посмели да се отклонят и на милиметър от стереотипната представа.Какво друго нямат те (освен лице де)? Нека помислим. Те собствени мнение по някой въпрос имат ли? Не,от опит знаем,че имат навика да възпроизвеждат дума по дума мненията на известни личности,разни свои съученици и най-вече на кварталните гамени. Повтарят се папагалската заучени фрази, които модата и прословутият жаргон налагат. Ако използваш какъвто и да е друг начин на изразяване - обществеността възмутено реагира: „ Ей, човек, осъзнай се, ти говориш като дядо!“(автентичността на този цитат е извън всякакво съмнение).
А кои са водачите на така заформящото се стадо (освен вече изброените)? Най-силно открояващи се сред тях са вече споменатите гамени. Предполагам, че всички сме чували по нещичко за тях - онези затъпели,диви, разюздани хора,за които никоя извратеност не е чужда. Те всъщност са си първокласни мошеници- не биха се посвенили да извършат и най-жестока низост - била тя унижение,кражба,предателство и какво ли още не - с единствената цел да изглеждат по-„яки“ в очите на фанатично влюбените в клишетата си връстници. А освен това могат да ти обосноват и оправдаят безпътствата си с такива убедителни доводи, че, колкото и да се стараеш, не ти е възможно да ги оспориш.Или във всеки случай срещаш доста трудности в отчаяните си опити да извоюваш някаква справедливост в този жесток свят.
