От най-млада възраст започва унификацията на човешката мисъл.В тези първи години на детството тя се изразява най-вече в подчиняване и смиряване на току-що зародилата се човешка индивидуалност пред повелите на масата от връстници. Който си позволи дори и най-малкото отклонение от зададения за нас, съвременните тийнеджъри, модел на поведение, има да си пати - в най-лошия случай бой до дупка,в най-добрия - прикрит присмех и открито заявяване, че горкият човек бил „антисоциален“, „улав“ и пр. И всичко това - до подчиняване на неразкаялия се еретик. Ако обаче той продължи да упорства, не се откаже да отстоява себе си и своето рождено право на личен избор - пълна изолация, докато му дойде умът в главата.
Децата растат и попадат в нови ситуации. Постепенно осъзнават нещо плашещо : започнали са несъзнателно да подчиняват желанията и стремежите си на диктата на масата.Слушат тяхната музика,говорят на техния език (разбирай жаргон),подражават на техните авторитети и мислят с техните мисли.
Май че всички тийнейджъри са полудели,а? Ала само те ли? Нима когато всички около теб бавно,но сигурно вървят по пътя към самоунищожението- е, по дяволите, как можеш сам-самичък да се опазиш?„Като смениш компанията например“ - най-вероятно ще ми отговорите. Добър съвет, но какво става, когато говорим за нравствената, морална, че и физическа деградация на цяло едно общество? Къде ще се скриеш от нея? Пещерите не са опция- много студено е вътре, пък и отдавна сме надраснали пещерния човек (надявам се!). Къде да се денеш тогава? Но,виж, да си говориш можеш колкото ти душа иска. Така че нека кажем няколко думи за съвременното състояние на човешките души или поне дотолкова доколкото моя милост е имал (не)щастието да бъде подробно запознат със него.
В днешно време ненормалното стана нормално,прието, позволено, някъде дори общозадължително.По-слабодушните предпочитат да се носят по течението без път и посока,а ако случайно се натъкнат на подводни скали- е,няма значение,защо да се товарят с излишни размишления, като могат вместо това хубавичко да си погуляят?Най-леко им е да вървят със стадото - не че знаят накъде отиват де. Какво още можем да кажем за техните заблудени души? Безличните собствени интереси имат ли? Не, те ходят само там, където и останалите ходят и правят всичко, което „нормалните“ момчета и момичета правят, само и само да не бъдат отхвърлени и осмяни от колектива. А той, разбира се, зорко следи да няма отклонения от нормата за правилно поведение - или по-скоро от стереотипа. Нарушителите, т.е. онези,които имат наглостта да използват собствената си глава твърде често, са вредни и опасни и дават развращаващ пример на младото поколение. Току-виж го подтикнали да се замисли над живота си, а това трябва да се избегне на всяка цена. Че иначе кой ще копира сляпо и още по-сляпо ще се възхищава на лъжливите кумири на нашия век- мафиота, арогантния новобогаташ, жадните за слава музиканти-еднодневки и кресливите свадливци,които все търсят с кого да се заядат- ако може публично, за предпочитане.
Но нека се върнем на онези,които никога не биха посмели да се отклонят и на милиметър от стереотипната представа.Какво друго нямат те (освен лице де)? Нека помислим. Те собствени мнение по някой въпрос имат ли? Не,от опит знаем,че имат навика да възпроизвеждат дума по дума мненията на известни личности,разни свои съученици и най-вече на кварталните гамени. Повтарят се папагалската заучени фрази, които модата и прословутият жаргон налагат. Ако използваш какъвто и да е друг начин на изразяване - обществеността възмутено реагира: „ Ей, човек, осъзнай се, ти говориш като дядо!“(автентичността на този цитат е извън всякакво съмнение).
А кои са водачите на така заформящото се стадо (освен вече изброените)? Най-силно открояващи се сред тях са вече споменатите гамени. Предполагам, че всички сме чували по нещичко за тях - онези затъпели,диви, разюздани хора,за които никоя извратеност не е чужда. Те всъщност са си първокласни мошеници- не биха се посвенили да извършат и най-жестока низост - била тя унижение,кражба,предателство и какво ли още не - с единствената цел да изглеждат по-„яки“ в очите на фанатично влюбените в клишетата си връстници. А освен това могат да ти обосноват и оправдаят безпътствата си с такива убедителни доводи, че, колкото и да се стараеш, не ти е възможно да ги оспориш.Или във всеки случай срещаш доста трудности в отчаяните си опити да извоюваш някаква справедливост в този жесток свят.
Ала справедливостта всъщност е нещо относително, бих казал, субективно. Това,което е справедливо и честно за мен,за теб може да си е чисто издевателство. Примерно някой може да ти отрови живота със слухове и сплетни и да счита,че всичко, което върши,е добро и полезно - все пак може ти със твоето инакомислие да представляваш рушителен елемент в групата. Не забравяй, че тя в идеалния за такива хора случай се състои от младежи,чиито поведение и начин на мислене са излети сякаш по калъп. И ето каква прекрасна картинка се заформя пред очите ни- всеки,който има лошата склонност да изпъква и да се отличава от общата безлична маса я с повече умения,я с по-богата култура, рискува да бъде унизен,поруган и официално обявен за „социопат“ и „луд“.Не звучи никак справедливо, нали? Ама за групата това явно е справедливо - подобни действия спомагат за сплотяването й, тъй като всички скачат вкупом срещу един човек - най-добре сам и беззащитен - но поне действат заедно, в екип. А нали уж съединението правело силата?
Е,как може човек да издръжи,да запази своята уникалност в подобна обстановка? Доста трудничко,струва ми се. Но - за моя най-искрена изненада - има такива,които не са затъпели и не са се обезличили. Малко са,но все още се срещат по белия свят, макар че в последно време заплашват да се превърнат в изчезващ вид. Характерно за мълчаливите герои на ежедневния групов натиск е, че всички те имат нещо общо помежду си - някое занимание,някоя страст,която да придава на живота им необходимата завършеност и смисъл. Ученият не позволява на гаврите,глумите и разочарованията да го отклонят от нелекия път,по който е поел.Така оцеляват и поетът,и мечтателят,и всяка друга съзнателна личност в нашето общество. Тук обаче става въпрос не просто за духовно оцеляване,а за стоическо изтърпяване на ежедневните съмнения в правотата на понякога безплодните ти усилия,непрекъснатото лавиране между съзнателния конформизъм и несъзнателното желание да бъдеш това,което си, и всичко това, подправено с немалко чувство за хумор,за да можеш по-леко да понесеш хладното отчуждение,което те заобикаля. Така именно гори пламъкът на истинския житейски героизъм. Никой не го е възпял,малцина го насърчават (но добре е,че поне тях ги има),а още по-малко са имали смелостта да кажат добра дума за него. И все пак - напук на цяло едно обезумяло от преситеност поколение,на цяло едно прогнило общество - нашите храбреци бавно,с почти костенурски ход се влачат напред.На гърба им тежат тонове мълчаливо неодобрение от страна на потънали в алкохолната мъгла връстници. Героите смело крачат през камъните и тръните на отрицанието и неразбирането.Срещу тях се изправят всички „нормални“ ограничени хорица (и най-вече онези,които се пишат много „загрижени“ за тяхното добруване). Истински Берлински стени издига съвременният начин на мислене пред отчаяните им усилия да намерят някакъв духовен стожер в тежкото си, грубо-прагматично ежедневие. Защото не забравяйте, че днес „непрактичността“(разбирай отношение към живота над нивото на простия битовизъм - яж,пий и не мисли за бъдещето) жестоко и упорито се порицава,отрича и преследва.И въпреки всичко те продължават напред с високо вдигната глава. Е, както е казал народът - шапка ви свалям, велики мъченици на едно нещастно време, което отдавна се е заплело като пате в кълчища сред своите собствени противоречия и абсурди!
Ала нека оставим намира оцелелите. За тях тези думи не биха били от никакво значение- те така или иначе си знаят пътя,та нямат нужда от разни дълги и предълги обяснения колко трудно било да се върви по него. Но какво да кажем за онези,които не успяват да издържат на изкушенията на заобикалящата ги среда? Какво правят всъщност те? Тези хора се отказват от своето уникално право да бъдат себе си и се обричат на изтощителни нощни запои, гавра с предишната си същост,сливане с масата до пълно разтваряне на човешко им „аз“(т.е тотално обезличаване),погазване на човешкото им достойнство, доброволен отказ от собствено мнение,собствени интереси и разбирания за света - и всичко това,за да бъдат приети добре от обществото. А някои отиват и до по-тревожни крайности - пропушват или започват да вземат наркотици от желание да бъдат част от дадена група. Въпросът е - струват ли си всичките тези скъпи и прескъпи жертви? А най-лошото тепърва предстои - мнозина от тях считат,че в дните, когато са живели пълноценно, са били нещо мръднали,та не са успели да се насладят на младежките си години като другите. Но моля ви се! Та що за наслада е това, да затъпяваш като животно (като се замисля даже и по-зле, защото случайно да сте виждали някъде животно доброволно и напълно съзнателно да се трови - само!)от пиянство,пушене,смъркане и какво ли още не? Що за приятно изживяване е да копираш сляпо връстниците си (и то най-пропадналите от тях), да слушаш една и съща музика, дори да не я харесваш особено много,само и само да не се различаваш дори и в най-дребното нещо от масата? Що за удоволствие е да се отдаваш на необуздана сесксуална страст и то такава, от която на страничния наблюдател му настръхват косите - съпроводена с всевъзможни гадости,извращения и ужасяващи прояви на насилие?
От подобни действия лъха на страх, на позорно бягство от себе си, от свободата си да избираш. Или по-правилно - злоупотребата с тази свобода. „Но това е яко,готино!“- опитват се да възразят обезличените.Да де, ама кой ви казва,че е така? Вие сами ли стигнахте до това заключение? А? Мълчите? Е, ще ви кажа - клети мои приятели,вие сте жертва на една стереотипна представа за „якото“ и „готиното“.
Проклетият стереотип като някакъв ненаситен Молох поглъща и опустошава хиляди млади животи по целия свят. Той е злият демон на нашата епоха, който се крие из нейните скрити (и не чак толкова скрити) тъмни кътчета и оттам със зловонието си заразява всичко наоколо. Диво,безумно,безсмислено похабяване на здраве,младост и енергия. И защо всъщност? Може би искате да свършите в някоя наркокомуна с разбито настояще и неясно,мътно и плашещо бъдеще? Може би тръпнете от желание да се озовете я в някоя канавка, я парализирани в леглото си, с изкривени до неузнанаваемост лица,както става с повечето заклети алкохолици? Нима, водени от техния светъл пример,искате да отровите съществуването на близките си с пиянски изстъпления и ежеседмичен престой по токсикологиите? Или може би обичате да тънете в тежка депресия, да се измъчвате и да ви е тежко на душата и то - без каквато и да е видима причина (навярно така усещаме безсмислието на пагубния си начин на живот.)? А може би изгаряте от нетърпение да дойде моментът,когато, вече неспособни да издържите нравствените си и физически мъки, се хвърляте от покрива на някой блок? Ето такава е цената на прехвалените ви удоволствия. Това ли е то „якото“ и „готиното“? Това ли е то „откритото“ ви държане? Ужас и безумие!
Може би, драги ми читателю,вече ме смяташ за сухар,който нищо не разбира от истинския живот и затова си приказва врели-некипели. Добре, наричай ме такъв,щом ти е угодно. Ала аз ще отстоявам себе си докрай и нито за миг няма да позволя да ме обезличават,да ме затварят в затвор от мълчание и зле прикрити подхилвания, да се бърникат из душата ми разни пишман майстори и да я оформят по техните си калъпи, все едно, че не съм жив човек с чувства и мисли, а някакъв робот фабрично производство- такъв един без собствено лице и собствени мисли над определено равнище на посредственост. Нито ще позволя на хората около мен да ми натрапват своите възгледи за „яко“ и „готино“ (видяхме вече какви са всъщност те), нито ще се пропия и пропилея живота си, мъчейки се да стана един от тях. Неприятната истина все пак е,че повечето от детските и младежките ми години минаха в стремежа ми да бъда някой друг. Видно е, че не сполучих, което, честно казано, е един от най-големите ми житейски успехи.
А ти, заблудени ми приятелю, нима наистина си решил да бъдеш един от тях,от онези жалки хорица с тесни чела,тесни гърди и капаци над очите,които, за наше нещастие, управляват света? Нима си решил да живееш техния скотски живот с пълното съзнание, че той е една отвартителна,лишена от каквато и да било цел или смисъл, пародия? Нима не осъзнаваш,че си поел пътя на безличните,инертните? Те просто се носят по течението без посока, лутат се безспир от един запой към друг,от едно безумие в друго,от една депресия в друга. Щом доброволно си си избрал такова съществуване, кой съм аз, че да те спирам? Все пак ти имаш своето право на свободен избор - засега. Защото ще дойде ден,когато няма да има обратен път назад и няма да можеш да спреш и да избягаш от кашата, която сам си си надробил. Тогава вече ще е твърде късно - за теб няма да има никакъв изход,колкото и отчаяно да го търсиш. Ще дойде ден, когато няма да си способен да различиш своя образ в огледалото от онзи на депресирания,„саднат“ човек до теб. А той с горещи сълзи ще оплаква пропиления си в безсмислено оскотяване живот, от който не може да се измъкне,колкото и да се опитва. Накрая този индивид може с някаква нескрита радост да си пререже вените, за да свърши най-сетне безсмисленото му,непоносимо, подобно на вегетиране съществуване. Е, нима наистина желаеш да станеш като него? От теб зависи да се измъкнеш навреме, докато още не е станало твърде късно. Защото, повярвай ми, драги читателю, преминал съм през този ад и зная какво е. Не се оставяй на изкушението да те погуби!
Някъде дълбоко в теб, скрита под хилядите маски и карнавални костюми,с които е пакетирана душата ти, се крие един истински човек - уникален и единствен по рода си. Дай му пространство да се развива и току-виж те изненадал приятно с прекрасните плодове, които ще ти донесе. Както виждаш, за да започнеш да се оттласкваш от инерцията на жестокото, всепогубващо безхаберие не се изискват чак толкова много усилия. Така след години ще можеш с чиста съвест да заявиш: „ Да, аз живях смислено, пълноценно и истински. Познах и радости, и скърби, и възходи, и падения- но никога не измених на своята истинска същност.И в крайна сметка след мен в света ще остане някаква светла диря, защото ще съм научил своите другари и връстници на нещо добро.“
P.S. И не, не преувеличавам,не прекалявам с черните краски- всяка думичка в това есе е породена от непосредствени наблюдения,от печални изводи относно сегашното положение на нещата и дълбоко изстрадан личен опит. С две думи- изпитал съм всичко това на свой гръб,както и мнозина други мои връстници. На тях посвещавам тези пълни с въпросителни и недовършванки редове. Дано те разберат поне мъничко от философиите,дето им ги изфилософствах. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар