Пресечените пътища към свободата

Не е вярно, че ако станеш полицай, корпоративен служител или държавен чиновник, ще си непременно слуга на системата. Както и не е вярно обаче, че ако станеш учен, спортист или човек на изкуството, ще си на сто процента безгрижен и свободен.

Да си роб не е съдба, а манталитет, начин на мислене така да се каже. За бога, познавам по-малко закостенели в мисленето си сервитьори и служители в кол центрове, отколкото някои "модерни" писатели (подражатели на чужди моди), учени и анализатори.

Свободата е копнеж, желание, но най-вече съзнателно поставена цел. Свободата е промяна, опасност, движение, а не спокойствие, леност, привичност и застой. Свободата е правото ни на личен избор, което системата бавно и педантично ни отнема.

Съзнанието ни бива оковавано с веригите на хиляди измислени ( но внушени от медиите) страхове и тревоги. Волята ни за борба със гадното статукво я държат на къса каишка от хартиени пари. Тя е уж невидима,ефимерна и слаба (все пак говорим за някакви парчета мъртва дървесина без живот и душа в нея), но като някаква лепкава паяжина ни е оплела от всички страни. Ние се мятаме като подплашени животни в клетка, нараняваме себе си и близките си в тези неорганизирани опити да се освободим от "капана на живота", озлобяваме се, отчайваме се, губим волята си за борба..и ето че се превръшаме в безжизнени,мумифицирани мухи в мрежата на паяците на системата.

Да, безжизнени, съсухрени, безнадеждни. Примирени, че от нас нищо никога не е зависело, не зависи и няма никога да зависи. Носещи се безцелно по течението на живота и консумиращи забавления и разсейки...Ето в такива се превръщаме, когато животът яко ни очука.