За безсмъртния Бай Ганьо...и народът, който не иска вече да живее под неговия тежък ботуш

Контрапротести на куклени конци (и съмнителни подбудители)....а обществото се поляризира, а настроенията се радикализират. Натрупаното през годините робско мълчание се пропука...с гръм и трясък...

         Въпросът е - силна власт или силна демокрация? В първия случай мафията и монополистките кръгове се сдобиват с държава, която да ги храни и облича и върху чието живо тяло те паразитират като въшки, а освен това и полиция, която да защитава техните (а не общите, народните) интереси. Народът се сдобива със сигурност...но се прощава завинаги със свободите си и обеднява още повече. Това ти е то силна власт по герберски.
  Във втория случай ще бъдем принудени да се разделим с вековното си робско мислене, с негласната презумция, че винаги някой друг ще ни спаси и ще оправи нашите бакии - а не ние сами. Само с промяна на този манталитет ще престанем да си търсим господари - и във външнополитически , и във вътрешнополитически аспект. Тогава и само тогава разни пишман политици ще спрат да ни „яхат“ и да ни стрижат и доят като добичета. Те са рожба на своята среда - новите байганьовци стават депутати, журналисти, администратори, национални предатели. В идеалния случай би трябвало сами да се организираме и да имаме по-голямо участие в управлението...не ние да зависим от прищевките на управляващите, а те да зависят от нашата обща воля ...