Една отбивка на пътя от хижа "Черноморец" за автобусната спирка ни отведе -нас, двама варненци, търсещи прохладата на зелената гора, в истински Апокалипсис. От гората не беше останало нищо..освен развалини. Трупове на бивши дървета,докъдето ти поглед стига. Тръгнахме надолу по пътеката и все по-печална гледка се разкриваше пред очите ни. Опустошение. Повалени стволове - малки и големи, стари и млади дървета са паднали жертви на клането. Резачките не бяха пощадили дори пъновете - изрязани до основите, на много места изкоренени. Като костите на мъртви великани стърчат клоните им, натрупани на купчини покрай пътеката. Спъваме се в съчки и изтръпваме от тяхното зловещо пукане.Под краката ни се рони пръстта, дъждовете я отмиват.
Скоро, казва другарят ми, всичката тази пръст ще се свлече и хълмът ще се оголи. Ще остане да се белее само голата скала под него. И слънцето ще огрява едно мъртвило. Без дървета, без птичи глас в короните им, без прохладна сянка в горещите летни дни, без живот. Този рай тук ще се е превърнал в пустиня - нагорещени от слънцето камъни, вили, хотели с изкуствени палми и докарвана отдалече вода (защото тукашната ще е порядъчно замърсена). Изтръпнах от тази перспектива. Както сме я подкарали, нашата алчност за повече и повече пари (а те са в крайна сметка хартийки без друга стойност извън тази, която обществото им е придало) е на път да превърне цялата планета в безлистна и безгласна пустош - без кислород за дишане,защото няма растения, които да го произвеждат, без почва, без животни, без чиста вода. Само безмилостните, радиоактивни лъчи на слънцето, въглероден диоксид и бетон. Направо втори Марс. Накъде сме тръгнали, към самоунищожение ли?
А конкретно тук, на "Черноморец", алчността е особено силен фактор. Апетитни парцели в близост до морето, отнети след 9-ти септември в полза на държавата. Намират се в близост до две защитени местности а национално значение - "Ракитника" - единственото място в България, където още се среща храстовидната върба - ракитата
и "Лимана."