В резултат от несправедливите решения на Берлинския конгрес от юни-юли 1878 г. наскоро освободената България е жестоко разпокъсана:Одринска Тракия и Македония се връщат на Османската империя, северна Добруджа се дава на Румъния, Западните покрайнини между Пирот и Враня - на Сърбия,а областта Източна Румелия (дн.Южна България)се обявява за автономна в рамките на Османската империя. На практика Княжество България обхваща само около една трета от земите, населени с българи.
Затова националното обединение става основен стремеж на младата държава. Лавирайки между интересите на Великите сили, извършвайки героични подвизи по време на Сръбско-българската война (1885 г.) в защита на съединението, изпреварвайки в икономическо, културно и технологично отношение много по-рано освободените си съседи,България се готви за решаващата война срещу вековния враг.
Независимостта ни е обявена след напрегнати дипломатически преговори с Русия и Австро-Унгария на 22 септември 1908 г. В напрегнатата обстановка на предвоенна Европа, раздирана от противоречията между великите сили - тяхната надпревара във въоръжването и битките им за разпределяне на колониите им по целия свят - Балканите се оказват едно от най-невралгичните места на континента,където се преплитат интересите и сферите на влияние на всяка от големите държави. Именно около националните въпроси на отделните балкански народи се разгарят най-силните политически страсти. Те не веднъж и дваж нажежвават до такава степен политическия климат, че разделената на съюзи Европа бивала на прага на една всеобща война. Тя действително избухва - само че две години след разглежданите тук събития (Първата световна война).
Под егидата на Русия (която искала да контрира английските аспирации към наследството на разпадащия се „болен човек“ на Европа - феодалната Османска империя)през 1912 г. се създава Балкански съюз. Сърбия и България подипсват таен договор помежду си, според който при евентуална война с османците ябълката на раздора на балканските народи - Македония (поради твърде разнородното й население, което все пак било над 80 % българско, всяка страна искала да си вземе парче от тази територия с твърдението, че тя си била изконно нейна)се разделя на две зони - безспорна, която се отстъпва на България и спорна, която се поставя под арбитража на руския цар. Договорката с Гърция не включва спогодба за териториите, които всяка едн от двете държави ще вземе в случай на победа. Именно тази неопределеност довежда до това, че само година по-късно България е поставена на колене от всичките си съседи и губи немалка част от освободените с кръвта на хиляди убити земи.
