В резултат от несправедливите решения на Берлинския конгрес от юни-юли 1878 г. наскоро освободената България е жестоко разпокъсана:Одринска Тракия и Македония се връщат на Османската империя, северна Добруджа се дава на Румъния, Западните покрайнини между Пирот и Враня - на Сърбия,а областта Източна Румелия (дн.Южна България)се обявява за автономна в рамките на Османската империя. На практика Княжество България обхваща само около една трета от земите, населени с българи.
Затова националното обединение става основен стремеж на младата държава. Лавирайки между интересите на Великите сили, извършвайки героични подвизи по време на Сръбско-българската война (1885 г.) в защита на съединението, изпреварвайки в икономическо, културно и технологично отношение много по-рано освободените си съседи,България се готви за решаващата война срещу вековния враг.
Независимостта ни е обявена след напрегнати дипломатически преговори с Русия и Австро-Унгария на 22 септември 1908 г. В напрегнатата обстановка на предвоенна Европа, раздирана от противоречията между великите сили - тяхната надпревара във въоръжването и битките им за разпределяне на колониите им по целия свят - Балканите се оказват едно от най-невралгичните места на континента,където се преплитат интересите и сферите на влияние на всяка от големите държави. Именно около националните въпроси на отделните балкански народи се разгарят най-силните политически страсти. Те не веднъж и дваж нажежвават до такава степен политическия климат, че разделената на съюзи Европа бивала на прага на една всеобща война. Тя действително избухва - само че две години след разглежданите тук събития (Първата световна война).
Под егидата на Русия (която искала да контрира английските аспирации към наследството на разпадащия се „болен човек“ на Европа - феодалната Османска империя)през 1912 г. се създава Балкански съюз. Сърбия и България подипсват таен договор помежду си, според който при евентуална война с османците ябълката на раздора на балканските народи - Македония (поради твърде разнородното й население, което все пак било над 80 % българско, всяка страна искала да си вземе парче от тази територия с твърдението, че тя си била изконно нейна)се разделя на две зони - безспорна, която се отстъпва на България и спорна, която се поставя под арбитража на руския цар. Договорката с Гърция не включва спогодба за териториите, които всяка едн от двете държави ще вземе в случай на победа. Именно тази неопределеност довежда до това, че само година по-късно България е поставена на колене от всичките си съседи и губи немалка част от освободените с кръвта на хиляди убити земи.
Всъщност по време на Балканската война от 1912 г. основната тежест на сраженията се поема от половинмилионната българска войска. Именно тя разгромява многократно превъзхождощата я в както в жива сила, така и в бойна техника османска армия. Много от онези отчаяни, героични битки с прословутите пристъпи „На ноож!“ оше тогава влезли в учебниците по военна история като еталони за висок боен дух и перфектно съчетание на командване, артилерия, войска и опълчение. Даже тактическите схеми на отделни сражения, като например обсадата на Одрин, се считат за шедьоври на военната стратегия.
Това била напрегната, кървава война, водена с много ентусиазъм и патриотизъм от целия народ,превърната от него в осъзната национална кауза. „Да освободим поробените братя! Да обединим Отечеството! Да смажем бившия поробител!“ с тази кауза умирали войниците по бойните полета. Нашите предци повярвали за миг, че идеалът за Велика България,която да обединява в границите си всички българи от териториите под чужда власт, бил постижим при тогавашните политически условия. Тази надежда просъществувала съвсем кратко - само няколко месеца сред опиянението от победите страната ни била поставена на колене от всичките си бивши съюзници и териториално ощетена. Така настъпила първата национална катастрофа (резултат от вече споменатата Междусъюзническа война, водена през 1913 г.).
Немалко участие в блестящия звезден миг на българския народ взел и торпедоносецът от Варненското пристанище „Дръзки“ , който на 7 ноември 1912 г. извадил от строя турският крайцер „Хамидие“ и така прекъснал тайното снабдяванена противника с оръжия от великите сили (мисля, че ставаше въпрос за Тройния съюз) - крепители на статутквото в Османската империя. Грандиозните победи на българското оръжие силно изненадали и изпълнили с недоумение мнозина от силните на деня - те вярвали, че „само империя може да победи империя“ ( със същите думи през 1912 г. руският император напразно се опитвал да разубеди цар Фердинанд да не започва войната). Превземането на дотогава считаната за непревземаема Одринска крепост, подвигът на „Дръзки“ и кръвта на хилядите български войници, героично загинали в тази последна освободителна война, доказали, че чуждите владетели съвсем не били прави за нас. Нашите предци героично се сражавали в последната българска война за национално обединение и даже освобождение на териториите под чужда власт.
За повече информация виж линковете в тази публикация :
- Подробности за атаката на „Дръзки“
- Хронология на Балканската война
- за това, до къде може да стигне човешката изобретателност, когато ножът опре до кокала
Няма коментари:
Публикуване на коментар