Ето и малък повод за гордост

• Японският професор Шигеоши Мацуяма твърди, че  “Българската държава е между седемте световни цивилизации”. 
• Руския академик Дмитрий Лихачов пише: „…И чуждите завоеватели не са могли да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на Българската нация в плътен строй стоят  българският език, писменост и култура!…
  Тази държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския, защото старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Това е първият държавен литературен език в Европа използван още преди да възникнат литературния немски, френски, италиански, английски и руски език“.
  „…Българската нация е най-древната от съществуващите културни нации не само в Европа, а и в целия свят. Миналото погълна античността, древния Рим, Елада и прочие, но България остана като жива отломка от древната Европейска култура.“

Повече в тази статия

Някои полемики около Тъмрашката помашка република в Родопите (1879 - 1912 г.)

По този случай е написана една наистина хубава книга от Ангел Велчев, за която вече споменах в постинга за Капитна Петко Войвода. За да придобиете по-ясна представа за полемиките, които се разгарят около този епизод от българската история, ви давам линкове към някои статии и мнения по този въпрос. Нека всеки отсъди сам за себе си какво е било и защо е било така, а не инак. А, впрочем, един от водачите на тази „република“ бил Ахмед ага Тъмръшлията - местният османски управител, а когото има сведения ,че е взел дейно участие в потушаването на Априлското въстнаие в Перущица и последвалото клане.
Сега нека се хвърлим в дълбоката вода на „за“ и „против“:
- „За Ахмед ага Тъмръшлията и едно тълкувание на ролята му в потушаването на Априлското въстание“ от Николой Хайтов
-за англичанина Сенклер и неговия „спонтанен бунт“ (колко е бил „спонтанен“ , това е друг въпрос), разгромен от Капитан Петко Войвода

- откъси от Симеон Радев „Строителите на съвременна България“, които зачесват темата за Тъмръш и Сенклер във връзка с цялостната тогавашна политическа обстановка
- един очерк за Тъмръшката република от Захари Стоянов - също съвремнник на събитията
- и отново Николай Хайтов
-един поглед върху Балканските войни и края на Тъмръш
- една статия за края на Тъмръш от автора на книгата, която споменах по-горе - Ангел Вълчев

- родопския метеж във форума на nauka.bg
- спор за съвременните трактовки на тези събития
- полемики в сайта pomak.eu - пак на тема Тъмраш

Някои съвременни полемики около казуса с тракийските бежанци след войните

Търсейки информация за предишната публикация,попаднах на статия с предизвикателното име „Имотите на тракийските бежанци са далаверата и бездушието на българските правителства“ в един пловдивски вестник. Каккто винаги, името на устатия и безкомпромисен проф. Божидар Димитров е замесено в поредното крайно изказване и е показателно за начина, по който съвременната политика (зло)употребява с историята. Все пак е интересно да се прочетат полемиките по този въпрос. Не бива обаче да забравяме, че историята би трябвало да ни служи за поука и размисъл и да ни помага да открием моделите на развитие на човешката цивилизация, за да знаем от кои грешки на миналото да се пазим и да можем да разберем по-добре настоящето си, а не като повод за махленски кавги с този-онзи. Всичките тези разсъждения се отнасят за коментарите, които са поместени под статията.

Капитан Петко Войвода - кой е бил той и защо има паметник във Варна?

„Борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без разлика от вероизповеданието – българи, гърци, турци. Посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите – Капитан Петко Войвода – име легенда в българската история.“

С подобни патетични думи започва една статия, посветена на живота и подвига на този велик българин. На него са посветени десетки паметници в цялата страна (че и извън нея), народни песни, има и даже телевизионен сериал за него и неговия живот. Ето линк към една статия в блога на zvezdichka, на която попаднах случайно, докато се ровех из Интернет.В нея се разказва за музей, специално посветен на Капитана и неговата роля на народен закрилник по време на вълненията, свързани с обявяването на Тъмръшката помашка република малко след юли 1878 г.(тогава е подписан Берлинския договор, който разпокъсва току-що освободена България и става причина за немалка част от бедите ни като народ и държава и до днес).
Но какава е връзката на прочутия тракиец с Варна? Ами, на първо място, че след Освобождението живял тук и бил неколкократно натикван в тукашния затвор от Стамболовото правителство. Втора причина - хилядите бежанци от Южна Добруджа, Македония, Тракия, Западните покрайнини търсят препитание и подслон в пределите на странат. Но най-много са действиелно бежанците от Тракия. Във Варна те заселват много нови квартали - Трошево,Максуда (къщите там са съзададени от и за тракийските преселници, друг е въпросът кой ги е населил в по-късните исторически епохи), както и районите на Колхозния и около Руското училище. Така градът нараства приблизително два пъти на големина. Преселниците създават свои дружества, чиято цел е да облекчи донякъде тежката им участ чрез различни културно-просветни мероприятия, а освен това дружествата имат за цел да ги предстваляват пред държавната власт (която по това време - първата половина на 20-те години, се намира в особено състояние на хаос). Наследник на тези тракийски дружества е и Варненското тракийско дружество.

100 години от Балканската война - подвигът на кораба „Дръзки“

Тази година се навършват 100 години от Балканската война - един от върховете в българската история, неизменно свързвани с героизма в борбите ни за национално обединение.
В резултат от несправедливите решения на Берлинския конгрес от юни-юли 1878 г. наскоро освободената България е жестоко разпокъсана:Одринска Тракия и Македония се връщат на Османската империя, северна Добруджа се дава на Румъния, Западните покрайнини между Пирот и Враня - на Сърбия,а областта Източна Румелия (дн.Южна България)се обявява за автономна в рамките на Османската империя. На практика Княжество България обхваща само около една трета от земите, населени с българи.

Затова националното обединение става основен стремеж на младата държава. Лавирайки между интересите на Великите сили, извършвайки героични подвизи по време на Сръбско-българската война (1885 г.) в защита на съединението, изпреварвайки в икономическо, културно и технологично отношение много по-рано освободените си съседи,България се готви за решаващата война срещу вековния враг.
Независимостта ни е обявена след напрегнати дипломатически преговори с Русия и Австро-Унгария на 22 септември 1908 г. В напрегнатата обстановка на предвоенна Европа, раздирана от противоречията между великите сили - тяхната надпревара във въоръжването и битките им за разпределяне на колониите им по целия свят - Балканите се оказват едно от най-невралгичните места на континента,където се преплитат интересите и сферите на влияние на всяка от големите държави. Именно около националните въпроси на отделните балкански народи се разгарят най-силните политически страсти. Те не веднъж и дваж нажежвават до такава степен политическия климат, че разделената на съюзи Европа бивала на прага на една всеобща война. Тя действително избухва - само че две години след разглежданите тук събития (Първата световна война).

Под егидата на Русия (която искала да контрира английските аспирации към наследството на разпадащия се „болен човек“ на Европа - феодалната Османска империя)през 1912 г. се създава Балкански съюз. Сърбия и България подипсват таен договор помежду си, според който при евентуална война с османците ябълката на раздора на балканските народи - Македония (поради твърде разнородното й население, което все пак било над 80 % българско, всяка страна искала да си вземе парче от тази територия с твърдението, че тя си била изконно нейна)се разделя на две зони - безспорна, която се отстъпва на България и спорна, която се поставя под арбитража на руския цар. Договорката с Гърция не включва спогодба за териториите, които всяка едн от двете държави ще вземе в случай на победа. Именно тази неопределеност довежда до това, че само година по-късно България е поставена на колене от всичките си съседи и губи немалка част от освободените с кръвта на хиляди убити земи.