Тежки думи за нашата страна но верни!

"В едно телевизионно предаване преди дни попитах защо, а зам.-министърът Стаматов се включи и рече: вижте в коя година живеем, това вече звучи архаично. Думата Родина звучи архаично, разбирате ли? Тя трябва да бъде изчистена.
– Не знам друга държава в Европа, която да си е изчистила родината от учебниците.
– Няма такава държава. Дори в Германия след войната, окупирана от 4 страни, звучи думата Родина. Но България очевидно е третирана по-зле от фашистка Германия от съвременните си колониални господари американците. България в момента е в най-тежкото робство, което е преживявала в своята история – американското. Турците за 5 века не са избили толкова хора, с колкото намаля България за 26 години. При американския режим населението ни намаля с близо една трета. Този факт за държава, която не води война, в която няма природни катаклизми или чумна епидемия, е безпрецедентен.
– Защо според вас историците не реагират на това, което се прави с българското училище?
– Защото те са до голяма степен едно смачкано съсловие. Знаете ли какви са заплатите на хората в университета? Тези, които са надскочили средното ниво, получават заплатки от порядъка на 700-800 лв. максимум. А които ги надскачат, то е заради това, че ходят по разни проекти, командировъчни – оттук-оттам получават по още една заплата. Когато човек едва оцелява, от 800 да станат парите 1600 е голяма работа. А цената на тия допълнителни 800 левчета е да бъдат покорни роби на господарите си, затова си мълчат. Аз не познавам историк, който в разговори, които водим, да не подкрепя това, което казвам и което в момента с вас говорим. Само че далеч не всички са готови да излязат и да го кажат. Защото това ще означава загуба на абсолютно целия им финансов ресурс.

В момента във висшето образование, а вече и в средното, има паралелна система, в която определени хора, финансирани от „Америка за България“ с грантове, пробиват нагоре и вървят напред. Когато екипът на Кунева и Стаматов влезе в кабинетите, първата им работа беше да започнат вълна от пенсиониране на стари директори в цялата страна. И на тяхно място – не навсякъде, разбира се, започнаха да слагат хора, минали обучителните курсове на тази фондация. Американците в момента слагат ръка въру целия образователен процес – за да обучават едно затъпяващо и деградиращо поколение. От което по-добрата част да бъде отглеждана и изнасяна в чужбина, основно в Щатите чрез стипендии и пр., където да се претопява в големия американски котел. А тук да остава затъпяваща маса, която да понася безропотно волята на своите господари. Това е положението. Нашата държава е управлявана отвън. Та ние имаме външен министър американски гражданин! Той говори български с американски акцент. Направете си едно проучване една голяма част от децата на българския елит дали знаят български език. Спомнете си Дянков, чиито деца не знаеха думичка български език. Това, че жена му е американка, не означава, че не трябва да си учи децата на български. Ами че той, по дяволите, беше български министър! Има такива депутати, има такива евродепутати, има такива високопоставени български служители в Брюксел. Това е тяхната държава, не нашата – това е тяхната подведомствено мандатна колониална територия. Те имат обаче голям проблем – населението, което все още има усещане за принадлежност към някаква голяма българска култура, цивилизация, ако щете. Защото ние, българите, сме създали цивилизация и това не го казвам аз, а го казва Арнолд Тойнби – един от най-големите историографи на ХХ в. Той определя нас, българите, като създатели на една от 12-те цивилизации в човешката история. Затова нас ни заличават бавно, последователно, методично. Затова ни принуждават да емигрираме, затова държат българската икономика в положение на полуразпад, затова се поддържат анархията и престъпността. Но аз искам моите и нашите деца да учат родната си история и тя да им дава самочувствие."

Източник : интервю с родолюбеца Костадин Костадинов - автор на един "апокрифен" учебник по родинознание

Ето и малък повод за гордост

• Японският професор Шигеоши Мацуяма твърди, че  “Българската държава е между седемте световни цивилизации”. 
• Руския академик Дмитрий Лихачов пише: „…И чуждите завоеватели не са могли да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на Българската нация в плътен строй стоят  българският език, писменост и култура!…
  Тази държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския, защото старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Това е първият държавен литературен език в Европа използван още преди да възникнат литературния немски, френски, италиански, английски и руски език“.
  „…Българската нация е най-древната от съществуващите културни нации не само в Европа, а и в целия свят. Миналото погълна античността, древния Рим, Елада и прочие, но България остана като жива отломка от древната Европейска култура.“

Повече в тази статия

Последното писмо на Георги Марков - велико!

"От много отдавна вече не вярвам в "свободата на словото", която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в "независимия" вестник "Таймс" или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в "Работническо дело" трябва да се съобразяваш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите - едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. 

Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности.

   

Пророческите думи на писателя Достоевски

из „Дневник“* (1877г.)

Те (освободените от Русия народи - бел. моя) ще започнат новия си живот след освобождението, повтарям, именно с това, че ще си изпросят от Европа – например от Англия и Германия, закрила и покровителство за тяхната свобода. И макар Русия да е също европейска държава, ще го направят именно, за да се защитават против Русия.

И непременно ще започнат с това, че вътрешно, ако ли не даже и на глас, ще заявят сами на себе си и ще убедят самите себе си, че въобще не дължат на Русия никаква благодарност, а напротив: че едва са се спасили от властолюбието на Русия след сключването на мира чрез намесата на европейския концерт – а пък ако не се била намесила Европа, Русия веднага би ги погълнала, «с цел да разшири границите и територията на великата Всеславянска империя, та алчното, хитро и варварско великоруско племе да пороби славяните».

Може би цял век след това, или повече, те непрестанно ще треперят за своята свобода и ще се страхуват от властолюбието на Русия; ще се подмазват на европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват против нея. О, аз не говоря за отделните хора: ще има и такива, които ще разберат какво винаги е означавала, означава и ще означава Русия за тях. Но тези хора, особено в началото, ще са толкова малко, че ще бъдат подложени на подигравки, омраза и дори политическо преследване.

Испанската революция от 1936 - осъществената утопия

Испанската революция от 1936 - осъществената утопия

Забележете този откъс от думите на лингвиста Чомски - най-големият дисидент в корпоративната, военизирана и полицейска "Земя на неограничените (уж!) възможности".

"Как реагират либералните демокрации? Те презират демокрацията по много основателна причина :господарите не искат малките хора да управляват собствените си дела, защото ще го правят в свой интерес. И така се губи йерархията, доминацията и централизираният контрол и всички ценности, които господарите инстинктивно желаят. Затова либералните демокрации обединяват сили с фашистите, за да унищпйат революцията."

Право в целта.. Както винаги, Чомски е прав до болка. Макар да не съм поддръжник на анархистическото разбиране за икономиката (не е приложимо в световен мащаб, а само в малки, регионални икономики, основани на принципа на автаркията), напълно заставам зад тези думи на големия лингвист. Така работи властта - независимо от цвета и епохата. 

 Впрочем, ето линк към една страхотна статия за същността на корпоративната манипулация в световен мащаб.

Corporate attack on education - или как ни промиват мозъците още от най-ранна дeтска възраст http://www.youtube.com/watch?v=DbMP-cy1INA

Планът Ран-Ът - преходът по план?

В последно време доста се споменава за този документ, който трябвало да служи като програма за създаването на истинска пазарна икономика в България след 10.11.1989 г. Много мастило е изписано по въпроса за т.нар. „секретна част“ от него, която предвижда физическото и моралното унищожаване на българския народ.  Независимо дали вярваме или не в съществуването на подобно „допълнение“, все пак от историята знаем, че „безвъзмездната“ помощ на една велика сила за една малка държава винаги е струвала нещо на втората. Най-често нейната външнополитическа самостоятелност. В създалия се след 1989 г. еднополюсен свят се появиха огнища на съпротива срещу доминацията на САЩ в световната политика и тяхната нагла,безцеремонна и винаги безнаказана интеревнция навсякъде, където те решат, че имат някакви икономически интереси. И упорстовото, с което пренаписват историята и манипулират общественото съзнание само и само да се изкарата „добрите“ и да докажат на нещастните, бедни хора, че, видите ли, кланетата и бомбардировките, които изличават цели градове от лицето на земята, били само „миротворческа дейност в защита на демокрацията“. Знаем ги ние те какво защитават - влиянието си до стратегически части от земното кълбо
  И затова няма нищо чудно, че са насочили поглед и към кръстопътното положение на България... Въпросът е - дали ще позволяваме на нашите политици да продължават да целува тежкия железен ботуш на НАТО и с умиление и дълги, прочувствени речи да го посрещат и изпращат по пътя му към премазването на поредната „неудобна“ страна или район. Ако разчитаме на националните предатели и еничари, които ни управляват - никога. Защото те нямат никакъв интерес да спрат да лапат парите от чужбина, в замяна на които те правят всичко възможно да се изпълни зловещата част от плана Ран-Ът (независимо дали наистина е същуствавала, или не) - да намалят българския народ до „необходимия минимум“, така че хем да може да служи преспокойно като „обслужващ персонал“ на големите, хем да не им се пречка много-много пред очите...Така бихме могли да добавим и родоотстъпничеството към огромния списък с престъпленията им срещу всички нас....

„Българинът спря да търпи“ - статия на Deutsche Welle

„Българинът спря да търпи“
„Колко станаха подмените в България“
„Енергийното робство на българите“
„България през 1997, България днес“ 
„Български ропоти“
„Полудяването на цени и на хора“
„Кредитен кошмар в България“

Кой създаде легендата Запад?

Трагичните размишления на Георги Марков малко преди да го убият. Все още се спори точно кои тайни служби са го премахнали - българските ли, английските ли...

Произволни размишления относно устройството на света

Някакво омерзение ме трови напоследък. Загнездило се е някъде в гърдите ми и ме притиска в жестоките си пръстени като боа удушвач -  бавно, но упорито задушавайки нищо неподозиращата си жертва... Да де, ама само аз ли съм, дето се депресирам пред вида на съвременния свят и на това, докъде сме я докарали - не само в нашата многострадална родина, но и на глобално ниво?
    Омръзна ми от всичкото това духовно безделие, от издребняването на мисълта, размиването, унифицирането и отливането й по разни калъпи, наложени от не-знам-си-кой лъжлив кумир.

  Писна ми да гледам как критическото мислене бива разпъвано на дибите на „приличието“, „общоприетото“ („всички правят така“), как с него злоупотребяват разни  добре платени „експерти“, които превръщат всяка оригинална идея в „дрипа стара, що не струва“ (Вазов, „Великата мисъл“).

Кой е измислил концентрационните лагери?

Изненада - не нацистите, нито комунистите през Руската гражданска война, а... англичаните половин век преди това (Англо-бурската война от края на 19 в.).
Ето линк към статия, където се разказва повече...

А в САЩ вече са създали свой вариант на нацистките и съветските „лагери за трудово превъзпитание“. То не че преди нямаха такива де - например нека си спомним за хилядите невинни,които гният без съд и присъда в места като Гуантанамо, Баграм, тайните лагери в Полша, Румъния и други части на Европа и вного други - но те бяха само за чужденци, набедени в тероризъм. Сега вече и за собствените си граждани правят. Тия хора явно вече фивализират създаването на полицейска държава със силна пропагандна машина и тотален, макар и невидим контрол, върху действията на своите граждани (а нашите гьонсурат управляващи с небивал ентусиазъм копират техния пример). Демокрацията отново е само празен лозунг, с който техните управляващи се бият в гърдите - „Вижте ни, най-голямата демокрация в света!“. Обективността изисква да признаем, че те отдавна не са такива...

Истината за македонските и тракийски евреи бе представена пред европейски дипломати

В отговор на инсинуациите на разни лица от Македония, които се опитваха (и още се опитват) да демонизират образа на българите, да ни представят едва ли не като виновници за всички техни беди, е написана една документална книга. Не съм я чел и не мога да съдя за нейната научност и обективност (доколкото това е постижимо по един толкова парлив съвременен политически въпрос). Впрочем, „историческите анализи“ на македноците са си всъщност една пълна историческа пародия. Те ясно ни показват колко ниско може да падне науката, когато се превърне в проститутка на политиката. А признаци на подобен процес на изопачаване на факти от миналото ни не липсват и у нас. И все в угода на разни „господари“ - я задоеански, я задалпийски, я отвъд Проливите... Абе, кога ще се намери честен български историк, който смело ще извика „Стига! Долу мръсните ръце от българската история, гьонсурат политици!“ Но такива достойни хора напоследък са се превърнали в изчезващ (слава Богу, все още не изчезнал) вид. Защото все пак всичко се купува, нали... и в Македония, и в България, та дори и в прехваления Европейски парламент....

Та ето го и линка към статията.

„Журналист събра в книга историята на евреите от Варна, Провадия и Добрич“

„Животът - изпечен развратник - цинично отвръща : „Война“

Кариткатура, изобличаваща „цивилизаторската“ политика на Джордж Буш в Ирак и Югославия, където „миротворските“ натовски бомби отнеха живота на повече хора, отколкото прословутото клане в Сребреница.

Някои полемики около Тъмрашката помашка република в Родопите (1879 - 1912 г.)

По този случай е написана една наистина хубава книга от Ангел Велчев, за която вече споменах в постинга за Капитна Петко Войвода. За да придобиете по-ясна представа за полемиките, които се разгарят около този епизод от българската история, ви давам линкове към някои статии и мнения по този въпрос. Нека всеки отсъди сам за себе си какво е било и защо е било така, а не инак. А, впрочем, един от водачите на тази „република“ бил Ахмед ага Тъмръшлията - местният османски управител, а когото има сведения ,че е взел дейно участие в потушаването на Априлското въстнаие в Перущица и последвалото клане.
Сега нека се хвърлим в дълбоката вода на „за“ и „против“:
- „За Ахмед ага Тъмръшлията и едно тълкувание на ролята му в потушаването на Априлското въстание“ от Николой Хайтов
-за англичанина Сенклер и неговия „спонтанен бунт“ (колко е бил „спонтанен“ , това е друг въпрос), разгромен от Капитан Петко Войвода

- откъси от Симеон Радев „Строителите на съвременна България“, които зачесват темата за Тъмръш и Сенклер във връзка с цялостната тогавашна политическа обстановка
- един очерк за Тъмръшката република от Захари Стоянов - също съвремнник на събитията
- и отново Николай Хайтов
-един поглед върху Балканските войни и края на Тъмръш
- една статия за края на Тъмръш от автора на книгата, която споменах по-горе - Ангел Вълчев

- родопския метеж във форума на nauka.bg
- спор за съвременните трактовки на тези събития
- полемики в сайта pomak.eu - пак на тема Тъмраш

Някои съвременни полемики около казуса с тракийските бежанци след войните

Търсейки информация за предишната публикация,попаднах на статия с предизвикателното име „Имотите на тракийските бежанци са далаверата и бездушието на българските правителства“ в един пловдивски вестник. Каккто винаги, името на устатия и безкомпромисен проф. Божидар Димитров е замесено в поредното крайно изказване и е показателно за начина, по който съвременната политика (зло)употребява с историята. Все пак е интересно да се прочетат полемиките по този въпрос. Не бива обаче да забравяме, че историята би трябвало да ни служи за поука и размисъл и да ни помага да открием моделите на развитие на човешката цивилизация, за да знаем от кои грешки на миналото да се пазим и да можем да разберем по-добре настоящето си, а не като повод за махленски кавги с този-онзи. Всичките тези разсъждения се отнасят за коментарите, които са поместени под статията.

Капитан Петко Войвода - кой е бил той и защо има паметник във Варна?

„Борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без разлика от вероизповеданието – българи, гърци, турци. Посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите – Капитан Петко Войвода – име легенда в българската история.“

С подобни патетични думи започва една статия, посветена на живота и подвига на този велик българин. На него са посветени десетки паметници в цялата страна (че и извън нея), народни песни, има и даже телевизионен сериал за него и неговия живот. Ето линк към една статия в блога на zvezdichka, на която попаднах случайно, докато се ровех из Интернет.В нея се разказва за музей, специално посветен на Капитана и неговата роля на народен закрилник по време на вълненията, свързани с обявяването на Тъмръшката помашка република малко след юли 1878 г.(тогава е подписан Берлинския договор, който разпокъсва току-що освободена България и става причина за немалка част от бедите ни като народ и държава и до днес).
Но какава е връзката на прочутия тракиец с Варна? Ами, на първо място, че след Освобождението живял тук и бил неколкократно натикван в тукашния затвор от Стамболовото правителство. Втора причина - хилядите бежанци от Южна Добруджа, Македония, Тракия, Западните покрайнини търсят препитание и подслон в пределите на странат. Но най-много са действиелно бежанците от Тракия. Във Варна те заселват много нови квартали - Трошево,Максуда (къщите там са съзададени от и за тракийските преселници, друг е въпросът кой ги е населил в по-късните исторически епохи), както и районите на Колхозния и около Руското училище. Така градът нараства приблизително два пъти на големина. Преселниците създават свои дружества, чиято цел е да облекчи донякъде тежката им участ чрез различни културно-просветни мероприятия, а освен това дружествата имат за цел да ги предстваляват пред държавната власт (която по това време - първата половина на 20-те години, се намира в особено състояние на хаос). Наследник на тези тракийски дружества е и Варненското тракийско дружество.

100 години от Балканската война - подвигът на кораба „Дръзки“

Тази година се навършват 100 години от Балканската война - един от върховете в българската история, неизменно свързвани с героизма в борбите ни за национално обединение.
В резултат от несправедливите решения на Берлинския конгрес от юни-юли 1878 г. наскоро освободената България е жестоко разпокъсана:Одринска Тракия и Македония се връщат на Османската империя, северна Добруджа се дава на Румъния, Западните покрайнини между Пирот и Враня - на Сърбия,а областта Източна Румелия (дн.Южна България)се обявява за автономна в рамките на Османската империя. На практика Княжество България обхваща само около една трета от земите, населени с българи.

Затова националното обединение става основен стремеж на младата държава. Лавирайки между интересите на Великите сили, извършвайки героични подвизи по време на Сръбско-българската война (1885 г.) в защита на съединението, изпреварвайки в икономическо, културно и технологично отношение много по-рано освободените си съседи,България се готви за решаващата война срещу вековния враг.
Независимостта ни е обявена след напрегнати дипломатически преговори с Русия и Австро-Унгария на 22 септември 1908 г. В напрегнатата обстановка на предвоенна Европа, раздирана от противоречията между великите сили - тяхната надпревара във въоръжването и битките им за разпределяне на колониите им по целия свят - Балканите се оказват едно от най-невралгичните места на континента,където се преплитат интересите и сферите на влияние на всяка от големите държави. Именно около националните въпроси на отделните балкански народи се разгарят най-силните политически страсти. Те не веднъж и дваж нажежвават до такава степен политическия климат, че разделената на съюзи Европа бивала на прага на една всеобща война. Тя действително избухва - само че две години след разглежданите тук събития (Първата световна война).

Под егидата на Русия (която искала да контрира английските аспирации към наследството на разпадащия се „болен човек“ на Европа - феодалната Османска империя)през 1912 г. се създава Балкански съюз. Сърбия и България подипсват таен договор помежду си, според който при евентуална война с османците ябълката на раздора на балканските народи - Македония (поради твърде разнородното й население, което все пак било над 80 % българско, всяка страна искала да си вземе парче от тази територия с твърдението, че тя си била изконно нейна)се разделя на две зони - безспорна, която се отстъпва на България и спорна, която се поставя под арбитража на руския цар. Договорката с Гърция не включва спогодба за териториите, които всяка едн от двете държави ще вземе в случай на победа. Именно тази неопределеност довежда до това, че само година по-късно България е поставена на колене от всичките си съседи и губи немалка част от освободените с кръвта на хиляди убити земи.