"Когато богатството хване
държавната политика, правилата се изкривяват в полза на богатите, често за
сметка на всички останали. Последствията от това включват ерозия на
демократичното управление, разпадане на социалната тъкан и изчезването на
равнопоставеността на възможностите за всички." - или за престъпната същност на господстващия в съвременното икономическо мислене неолиберализъм
От времето на Рейгън тази идеология промива мозъците на целия свят...Сега докарва капитализма до крайния му предел. До момента, когато саморазрушението на системата ще е пълно, а 99.99 % от световното население - обедняло, под прага на бедността и загубило свободите, за които поколения проливаха кръвта си. Тогава 14-ти век ще ни се види пасторална идилия..
Статията си заслужава да се прочете.
Живеем във времена на промени.Навлизаме в технологичната ера.Нашето поколение е неин продукт и нейна жертва.Малцина останахме тези,които още си спомнят какво е да си хуманен в един жесток свят,в който вместо птича песен звучи шумоленето на банкнотите.Всеки си е създал своята малка вселена и се крие там.И оттам враждува с останалите на принципа „всеки срещу всеки“. А кому е нужно това? Въпрос, на който би следвало поне да се опитаме да отговорим.