Das Elfenlied

The end is near-                                  

no fairy tales
will save the virgin
from bitter ends.

The end is near,
and I regret
not having fought
with utmost strength.

The end is near –
do not forget
to take the torches
from bloody trench.

The end is near
of terror reign,
of creeping shadows,
of bitter days.

Пред бурята

Пропукана земя
под нозете ни боси играе.
И със дъх на роса
пак денят ли ни буря вещае?

Непозната земя
е животът ни труден и кратък.
И не знаем покой,
даже нямаме мир във душата.

Бурен вехне в алеи тревясали,
троскот цъфна по старите пътища.
И скрибуцаха люлки ръждясали,
черни птици сред клоните мътеха.

"По нашите земи вече са се случвали времената, когато от мъжете не се е очаквало да бъдат войници, дори им е било изрично забранявано, не са можели да притежават оръжие и целенасочено са били лишавани от средства и умения да защитават себе си и семействата си.

  Тези времена може да наричате както ви е удобно, но генетичната памет ги нарича робски времена. И те също са част от обяснението за носталгията по мъжете, които бяха войници. Но как да го разберете, ако живеете в 21 век и считано от него броите началото на историята."

Източник : Лентата

Планът "Нова Европа" - изпълнението

Една страховита статия, която препоръчвам на всеки мислещ човек да прочете...Особено на тези, които понастоящем живеят в Германия, или мислят да тръгват натам. Не обръщайте внимание на главните букви и предговора на журналиста-преводач. Съществената информация започва оттук :

" My profession is an engineer for tunnel construction, especially gauge pressure/armor/reinforcement facilities. More clearly: constructor for deep bunker sites."

Информацията на английски, немски,  и български език.

Сега и онлайн цензурата се задава

"Дълбоко политизираният и „глобализиран“ Фейсбук въвежда нова форма на цензура."

"Доста хора са обезпокоени въобще от цензура и относно своята свобода на речта и правото си на поверителност особено след като фактически всичко е дигитализирано, което прави лесно проследяването на всеки паричен превод на отделните лица, всички дейности, движения, дори думите и местонахожденията им по всяко време, чрез техните мобилни телефони, телевизии, интернет активност, употреба на кредитни или дебитни карти, прослушване и други системи на напреднали технологични устройства.
Дори и да не си включен в списък за наблюдение, навиците от всекидневния стил на живот и дори частни практики, са подложени на цензура и обстоен преглед и на вероятна забрана или блокиране без знанието на потребителите.
Обезпокоително е, че свободата на речта чрез интернет е все по-отхвърляна от глобалните компании, като така се оттегля определена информация от потребителите.
Неотдавна U.S. News and World Report потвърди, че Google, Reddit и Facebook съответно са виновни в блокиране и скриване или дори изтриване на определено съдържание по свой избор."

Повече: в тази статия

Тежки думи за нашата страна но верни!

"В едно телевизионно предаване преди дни попитах защо, а зам.-министърът Стаматов се включи и рече: вижте в коя година живеем, това вече звучи архаично. Думата Родина звучи архаично, разбирате ли? Тя трябва да бъде изчистена.
– Не знам друга държава в Европа, която да си е изчистила родината от учебниците.
– Няма такава държава. Дори в Германия след войната, окупирана от 4 страни, звучи думата Родина. Но България очевидно е третирана по-зле от фашистка Германия от съвременните си колониални господари американците. България в момента е в най-тежкото робство, което е преживявала в своята история – американското. Турците за 5 века не са избили толкова хора, с колкото намаля България за 26 години. При американския режим населението ни намаля с близо една трета. Този факт за държава, която не води война, в която няма природни катаклизми или чумна епидемия, е безпрецедентен.
– Защо според вас историците не реагират на това, което се прави с българското училище?
– Защото те са до голяма степен едно смачкано съсловие. Знаете ли какви са заплатите на хората в университета? Тези, които са надскочили средното ниво, получават заплатки от порядъка на 700-800 лв. максимум. А които ги надскачат, то е заради това, че ходят по разни проекти, командировъчни – оттук-оттам получават по още една заплата. Когато човек едва оцелява, от 800 да станат парите 1600 е голяма работа. А цената на тия допълнителни 800 левчета е да бъдат покорни роби на господарите си, затова си мълчат. Аз не познавам историк, който в разговори, които водим, да не подкрепя това, което казвам и което в момента с вас говорим. Само че далеч не всички са готови да излязат и да го кажат. Защото това ще означава загуба на абсолютно целия им финансов ресурс.

В момента във висшето образование, а вече и в средното, има паралелна система, в която определени хора, финансирани от „Америка за България“ с грантове, пробиват нагоре и вървят напред. Когато екипът на Кунева и Стаматов влезе в кабинетите, първата им работа беше да започнат вълна от пенсиониране на стари директори в цялата страна. И на тяхно място – не навсякъде, разбира се, започнаха да слагат хора, минали обучителните курсове на тази фондация. Американците в момента слагат ръка въру целия образователен процес – за да обучават едно затъпяващо и деградиращо поколение. От което по-добрата част да бъде отглеждана и изнасяна в чужбина, основно в Щатите чрез стипендии и пр., където да се претопява в големия американски котел. А тук да остава затъпяваща маса, която да понася безропотно волята на своите господари. Това е положението. Нашата държава е управлявана отвън. Та ние имаме външен министър американски гражданин! Той говори български с американски акцент. Направете си едно проучване една голяма част от децата на българския елит дали знаят български език. Спомнете си Дянков, чиито деца не знаеха думичка български език. Това, че жена му е американка, не означава, че не трябва да си учи децата на български. Ами че той, по дяволите, беше български министър! Има такива депутати, има такива евродепутати, има такива високопоставени български служители в Брюксел. Това е тяхната държава, не нашата – това е тяхната подведомствено мандатна колониална територия. Те имат обаче голям проблем – населението, което все още има усещане за принадлежност към някаква голяма българска култура, цивилизация, ако щете. Защото ние, българите, сме създали цивилизация и това не го казвам аз, а го казва Арнолд Тойнби – един от най-големите историографи на ХХ в. Той определя нас, българите, като създатели на една от 12-те цивилизации в човешката история. Затова нас ни заличават бавно, последователно, методично. Затова ни принуждават да емигрираме, затова държат българската икономика в положение на полуразпад, затова се поддържат анархията и престъпността. Но аз искам моите и нашите деца да учат родната си история и тя да им дава самочувствие."

Източник : интервю с родолюбеца Костадин Костадинов - автор на един "апокрифен" учебник по родинознание

Най-сетне един истински родолюбец!

"Авторът се е вдъхновил да го напише от сина си, когато е започнал да учи с него от Учебника по Човек и общество, който се явява учебник по история за малките ученици. Тогава той видял, че българската история е изопачена и в учебника липсва българското самосъзнание. Според автора на новото помагало учебниците по история за децата целят дезинтерграция на нацията."

"Дори в Германия след войната, окупирана от 4 страни, звучи думата Родина. Но България очевидно е третирана по-зле от фашистка Германия от съвременните си колониални господари американците. България в момента е в най-тежкото робство, което е преживявала в своята история – американското. Турците за 5 века не са избили толкова хора, с колкото намаля България за 26 години. При американския режим населението ни намаля с близо една трета. Този факт за държава, която не води война, в която няма природни катаклизми или чумна епидемия, е безпрецедентен."

И ето как все пак се заражда някаква форма на национален отпор срещу обезбългаряването на страната ни, оскотяването на народа и превръщането на Родината ни в помийна яма за разни "мигранти" (платени войници наемници, които САЩ вкара тук, за да дестабилизират Европа и да я извадят от голямата игра на корпоративна политика). 

За първи път от толкова време - нещо положително! Все пак, не забравяйте, че българското Възраждане също започна с една родолюбива книжка на тема национална история ("История славянобългарска"). Вярно, условията са други....но, процесите, процесите са подобни. А историята, както знаем, обожава да се повтаря...

Приеха "Закон за чужденците в България", с който всеки нелегален мигрант без документи, но с пари и оръжие (т.е. нашественик) става автоматически "апатриотид" (човек без родина, ще рече) и държавата му осигурява издръжка, убежище....и мегдан да си прави золумите, за които ЦРУ му плаща. Абе с две думи отвориха вратите на варварите и ги поканиха да опоскат държавата ни до шушка. По директива на Брюксел (тази ЕК вече почна подозрително да напомня едноврешния КПСС на Съюза). Хубаво поне, че немалка част от държавите просто не слушат чужди директиви и пазят границите си с армия... Защо, защо не послушахте Кадафи още навремето, а оставихте американците брутално да го убият?

Пиянска песничка

Денем, нощем вино пия,
тежко вино и ракия,
че душата ми лютива –
ей зат‘ва кат смок ще пия!

Денем, нощем сълзи лея –
по-горчиви от пелина –
че съдбата ми трънлива –
ей зат‘ва кат куче вия!

Денем, нощем либе викам,
либе моля и заклинам –
тя далеч оттук замина –
ей това в сърцето крия!

Денем, нощем все се кая,
все се кая и разкайвам –
че скръбта ми ме надвива –
ей зат‘ва без мяра пия!

Карбовски най-добре го каза

"България ще бъде превърната в преддверие за прокажени" - силно, ясно, точно....и болезнено вярно. За съжаление продажниците на власт отдавна вече доказаха, че са и национални предатели. Комунягите около Георги Димитров ряпа да ядат...Макар че то има май приемственост : крушата не пада по-далеч от дървото си.

"Алчността и страхът от силна и мощна Евразия е по-силен от разума. Унищожава се Европа, раздробява се Азия, правят се поднационални и наднационални квазидържавнически структури. Не виждате ли подмяната на света? Слепи ли сте?! "

Единственото хубаво за нас в тази мрачна картинка : надежда все още има. Има я в динковци, в петърнизамовци, има я в съпротивителните сили на нашия народ, доказали се през вековете. Та помнете, господа сатанисти и световни банкери - тъпкано ще ви го върнем! Не е мъртъв духът на Испор, Крум, Бенковски и Ботев! И подозирам, че в следващите месеци това ще ни бъде доказано по най-неочакван начин...

Медицина

Физиологията -

бич божи

за човешката психика.

Би трябвало да е обратното,

но стресът преобърна стойностите.

Ода за психотронното оръжие

Самото неназовимо нещо,

което го има и го няма -
едновременно навсякъде и никъде :

умовете ни ще изпие,
волята ни ще разкапе,
силата ни на вода ще стори,
семейства ще разтрогва,
приятели ще скарва,
държави на части разкъсва,
брат на брата нож ще вади,
баща от дъщеря си се отрича -

защото някой горе
така го програмира.

Завесата над нас ще падне,
когато се самоунищожим
от глупост или суета –
да бъдем господари на света.

Един страхотен и разтърсващ филм за 11-ти септември

Или за това, какво доведе американците до новия (самопредизвикан) Пърл Харбър, който стана повод за кървави интервенции по целия свят и създаване на полицейска държава у тях си.... Пък виждам, че глобалният финансов елит тласка Европа да се учи от този "светъл пример".

Най-големият геноцид в историята на света

"Американският индиански Холокост, известен като „500 годишната война“ и „Най-дългия Холокост, който взел най-много жертви в историята на човечеството“. Въпреки, че е най-огромният и най-дълго траещия – той се отрича. В САЩ и Канада не ги учат, че местното население е било екстерминирано. Избитите са между 95 000 000 и 114 000 000, но въпреки това рядко някой говори по темата. (...)

„Концепцията на Хитлер за концентрационните лагери се дължи до голяма степен на изучаването на английския език и историята на САЩ. Той се е възхищавал на лагерите за бурите в Южна Африка и за индианците в дивия Запад и често пред най-близкото си обкръжение e споделял своето удовлетворение от „ефективността“ на унищожаването на коренните индианци“, пише в книгата си „Адолф Хитлер“ Джон Толанд."



Повече по темата : в тази статия

На седмото небе

     Той се наведе над полупразната бутилка с вино и въздъхна тежко. Другарят му, стар войник с набраздено от хиляди белези лице, се размърда и пуфтейки, проломоти с пиянски глас :

-           -  Ей, младежо, дай  малко винце още, че да си понаквася гърлото...че виж какво е сухо...

  Младежът се взря с неразбиращ поглед  в помътнелите му сиви очи и бавно отвърна, завалвайки думите и бъркайки ударенията им :

-          - Не остало много, само шише половин. Иска пие ? – и с трепереща ръка му подаде бутилката.

  Старецът я хвана за гърлото и, стискайки я конвулсивно с възлестите си, похабени от времето пръсти, я поднесе към устата си, отпивайки една голяма глътка. Виното се стичаше по брадичката му на тънка червена струйка, която му придаваше вид на човек, обзет от бяс, на болен човек.

-          -  Ахх – възкликна старецът – Ето това вече е нещо. Не като оная помия, дето я пием цяла нощ. На, вземи си.

  Таранкин бавно пое бутилката и допи остатъка от пенливата червена течност. Сетне внимателно огледа празната бутилка и я подаде на другия.

-          - Няма повече. – обяви той, докато старецът напразно се взираше с надежда в дъното й.

-          - Ами тогава иди и донеси още, проклетнико ! – изръмжа старият войник и ядно захвърли бутилката настрани.

   В тъмнината прозвуча краткия, остър звук на удара с каменистия под и дразнещото дрънчене на счупено стъкло огласи изоставения обор и почти незабавно потъна в мрака на нощта.Скоро над двамата пияни се възцари тишина. Тишина, толкова плътна и всепоглъщаща, че тежеше на плещите им като огромен воденичен камък, толкова тъмен  и плашещ, че двамата инстинктивно се разтрепераха от необясним, почти животински ужас. Таранкин се вслуша напрегнато, като че отчаяно се опитваше да чуе какъвто и да е звук, пък бил той и едва доловимия шум от стъпките на някой нервен плъх, припкащ по мухлясалата дървена  бъчва, в която домакините му от много поколения оставяха младото вино да отлежи, за да придобие необходимия вкус и аромат. Но безмилостното, жестоко време и огромните плъхове, които живееха в сянката й, бяха пробили една дълбока дупка в дъното й и сега тя лежеше катурната в ъгъла - забравена, празна и никому непотребна.

-          -  Хайде, копеле мръсно, до кога ще те чакам ! – провикна се старецът и дрезгавият му, помътнен от изпитото вино глас разсече като че с остра брадва булото на тишината.

      Таранкин въздъхна от досада и, залитайки, се изправи на треперещите си крака. После тръгна напред, клатушкайки се несигурно в тъмнината. Той се отправи с несигурна стъпка към старата бъчва в ъгъла, където,както твърде добре знаеше, домакинът му криеше бутилки с контрабанден алкохол. Младежът често залиташе и губеше равновесие, а няколко пъти даже падна, ала бавно и внимателно се изправяше и продължаваше.

-          - Напред, напред, деца на роден край ! Към бъчвата! На ноож ! Избийте плъховете до крак! – крещеше истерично старецът в ъгъла.

Един филм, който трябва да гледат всички умилени "евроатлантици" в България и по света

В братска Украйна, финансирани от Уолстрийт, корпорациите, обучавани в лагери на ЦРУ, се възкресяват призраците на неистова омраза от времето на Втората световна война. Омраза. която ужаси и отврати дори самия Гьоринг. Ето до какво доведе войната за петрола и газа в Кавказ и Украйна.

"Nourished by the West, Nazi wardogs are doing their dirty business. Who is going to become the main anti-Nazi force in the 21st century?"

Вижте видеото.

Колко много истини събрани на едно място...

"От всичко, което преживях и не полудях, правя следните заключения:

изборът на хора за психоатака не е случаен

Избират се хора с независимо мислене, които трудно се поддават на външно влияние, имотни, за предпочитане – живеещи сами. Атакуваните, ако споделят усещанията си, биват обявявани дори от близките им хора за нездрави психически. Почват съвети от рода: „Трябва да се консултираш с психиатър” и прочее. Неразбирането, което срещат, кара атакуваните хора още повече да се затварят в себе си и по този начин една от целите на пситерора е постигната – важен принцип на атаката е обществото да се дистанцира от тези хора, те да бъдат обявени за луди и, останали сами и безпомощни, те са вече лесна плячка. Такъв е принципът.

– Какви според вас са крайните цели?

– Експериментира се психотронно въздействие върху отделни хора, но целта е впоследствие да се атакуват цели масиви човешки същества. Въздействието върху хората се осъществява посредством свръхчестотни електромагнитни полета чрез електрически и електронни устройства. Опитите в момента се провеждат, за да се види доколко могат да бъдат елиминирани в обществото хора, които са способни да мислят критично, имат умствена твърдост и не се поддават на чуждо въздействие. Крайната цел е превземане на човека „отвътре” – да го накарат да бъде послушен и да изпълнява чужди внушения. Постигнат ли го с устойчивите, с лабилните ще им е лесно. "

Прочетете повече в тази статия.

Психологическата война

И едно леко зловещо стихотворение, което доста картинно описва света, в който живеем в момента. Защото се води война - война с и за нашите умове и сърца. По-страшна е от двете световни войни, взети заедно, и досега е взела неизмеримо повече жертви. Добре дошли в ерата на психологическата война, бедни мои приятели!

Варвари идат, майно льо,

с топори порти разбиват,

пороен дъжд са, майно льо,

и побесняла градушка.

Варвари идат, майно льо,

без вяра, без идеали.

Алтъни дирят майно льо,

злато от пъклото вадят.

Злато им бога, майно льо

офшорка- черква богата,

банкер им попа, майно льо,

а телевизор – войвода.

Варвари свалят. майно льо,

и дядо Боже от трона,

с трънен венец го, майно льо,

с бич и псувни го почитат.

От запад идат майно льо –

дружини страшни сеймени.

На изток пътя, майно льо,

им го еничар разчистил.

Земята руска, майно льо,

на юруш те ще я вземат.

Варвари идат майно льо,

с клада, наука и кърви.

Сеймени идат, майно льо –

модерни, умни, технични.

Варвари идат, майно льо –

алчни, развратни, себични.

Изповед на един български политикан

Ръжда съм, брат, ръжда.

Бездънна тиня, пустота
   и фарисейщина безкрай.

Ръжда съм,брат, ръжда.

Уж млад метал,

а пък ръждясал.

Уж светъл двор,

а пък обрасъл

със бурена на чуждите слова.

И постен кат’ трева.

А още толкова млад съм аз...

Сред  бурен и трънак

растях и възмъжах.

Гърмя̀, рося̀, сланя̀,

градушка ме валя.

А грозни семена

покълваха сред нас.

И уж най-учен бях,
   акъл все давах сам,

а нямах ум и грам.

Простаците ругах...
   Не бях ли сам простак?

   Покрива ме ръжда –

   невежа чернота.

Така и не разбрах

защо живея аз.

Любов, добро презрях

за полза и пара.

И късно осъзнах,

че в грешен път вървя.

Защо ли да мълча –

как туй ще променя?

За тигрите и хората

 

Тигърът лежеше сред покритите с бурени руини на древния град и дремеше. Главата му, голяма и четвъртита, покрита с мека червеникава козина на черни ивици, почиваше, подпряна на огромните му, ноктести лапи. Гърбът му блестеше като чисто злато от лъчите на залязващото зад дърветата слънце.
   Той обаче не спеше, не – тигърът само се преструваше на задрямал и инертен и през полупритворените си, хищни очи дебнеше поредната си жертва.

    Откъде ли щеше да се появи този път? Към останките от античния град водеха стотици пътеки, една от друга по-диви, по-стръмни и каменисти. И въпреки това, въпреки черните тръни, които се забиваха в изранените от сипеите крака на пътника, въпреки непосилните многодневни преходи и почти отвесните скали, които трябваше да изскачат, заблудени хорица от близо и далеч редовно посещаваха това диво място. Те може би се опитваха да разгадаят миналото му. Навярно се чудеха какви хора са живели там, където днес вилнееха  на воля  бурните ветрове на безнадеждността и омерзението. Тези загубили своята посока изследователи на човешката природа съставляваха над  90% от менюто на местните месоядни твари. Над скалите кръжаха стотици лешояди и се хранеха с труповете на жертвите на многобройните разбойници, които се скитаха наоколо.

    Какви разбойници, ще попитате вие. Ала тяхното присъствие не ви изненадва, нали? Е, това бяха люде безмилостни и отчаяни. Те бяха загубили всичко, което някога са обичали на този свят, независимо дали дом, семейство, любима, скъп приятел, идеал  или други подобни. Те бяха преживели дни на тежки изпитания. Те бяха изпитали на гърба си всичкото лицемерие на обществото.
   Защото, както всички добре знаем, всеки един в нашето прехвалено време по някаква странна прищявка на съдбата е длъжен да носи маска и да играе някаква роля в театъра, наречен човешки взаимоотношения – била тя ролята на изпечен мошеник, простодушен човечец или просто кръгъл глупак. Всеки е длъжен да спазва задръжките и условностите на епохата, в която живее, и да почита нейните посребрени и даже позлатени кумири и моди . Колкото и безсмислени или зомбиращи да са те. Така сред нас властват измамата, нагаждачеството  и фалшът или, с две думи – добрата актьорска игра.

 

Ала в моменти на скръб и отчаяние всичко това по най-бързия възможен начин те изоставя. Всички мостове зад гърба ти са изгорели. В сърцето ти е останала само една натрапчива празнота, един всепоглъщащ мрак, една, не, хиляди, бездънни пропасти, издълбани като  лунни кратери в душата ти.  И тогава за мнозина идва Видовден.
   Особено за ония, които нямат страст,  на която да се посветят - била тя събиране на марки, гледане на котки или каквото ви хрумне още. В нея навярно бих могли да потърсят отговори на натрапчивия въпрос : „Защо, по дяволите  (стана така)? С какво съм го заслужил?“. Но отговори няма и затова ти  остава само злото да те крепи на този свят.