Психологическата война

И едно леко зловещо стихотворение, което доста картинно описва света, в който живеем в момента. Защото се води война - война с и за нашите умове и сърца. По-страшна е от двете световни войни, взети заедно, и досега е взела неизмеримо повече жертви. Добре дошли в ерата на психологическата война, бедни мои приятели!

Варвари идат, майно льо,

с топори порти разбиват,

пороен дъжд са, майно льо,

и побесняла градушка.

Варвари идат, майно льо,

без вяра, без идеали.

Алтъни дирят майно льо,

злато от пъклото вадят.

Злато им бога, майно льо

офшорка- черква богата,

банкер им попа, майно льо,

а телевизор – войвода.

Варвари свалят. майно льо,

и дядо Боже от трона,

с трънен венец го, майно льо,

с бич и псувни го почитат.

От запад идат майно льо –

дружини страшни сеймени.

На изток пътя, майно льо,

им го еничар разчистил.

Земята руска, майно льо,

на юруш те ще я вземат.

Варвари идат майно льо,

с клада, наука и кърви.

Сеймени идат, майно льо –

модерни, умни, технични.

Варвари идат, майно льо –

алчни, развратни, себични.

През нас ще мине, майно льо

халата, съща змеица.

В нивите огън, майно льо,

пламна и житото жъне.

В къщите злоба, майно льо,

пламна и младите гони.

В дворове бурен, майно льо,

години вече едрее.

Селата празни, майно льо,

града пък пълен със мърша.

В сърцата ужас, майно льо – 

с криви си зъби ни я̀де,

с жадни си устни ни пие,

дорде живеца, майно льо,

до капка да го изсмуче,

дорде вампирът, майно льо,

на куп месища ни стори,

на стари, бледи черупки –

ни живи, нито умрели.

Варвари идат,майно льо

с черен разврат и със мода,

с танк и платен агитатор,

с милите думи, майно льо,

със сладки думи отровни.

Че ми сърцето, майно льо,

тупа, играе и плаче.

Че тиранията майно льо,

те я наричат своб̀̀̀ода.

Че лошотията, майно льо,

те я наричат изгода.

Че оскотията, майно льо,

те я наричат търпимост.

Че немотията, майно льо,

думат й необходимост.

             ***
„Варвари гинат, майно льо – 
уж ги калъч не сечеше!
Варвари бягат, майно льо – 
уж ги куршум не ловеше!

Варвари гоним, майно льо,
на Запад в празни бърлоги.
Варвари пискат, майно льо,
Господ мощта им на вода стори,
Бог гордостта им в ужас превърна,
Бог подлостта им срещу тях обърна.

Варвари бягат, майно льо
безредно и без посока.
Варвари падат, майно льо,
право в реката дълбока.
Пресен им гроба, майно льо,
там, сред гората висока.
Варвари гинат, майно льо,
падат сред леш и сред урви.

Варвари гоня, майно льо,
с пряпорец, с пушка бойлия,
с дългата сабя френгия,
с древните кобур пищови
с моето рухо юнашко,
юнашко, още войнишко – 

жив враг не ще да оставя!