Ода за психотронното оръжие

Самото неназовимо нещо,

което го има и го няма -
едновременно навсякъде и никъде :

умовете ни ще изпие,
волята ни ще разкапе,
силата ни на вода ще стори,
семейства ще разтрогва,
приятели ще скарва,
държави на части разкъсва,
брат на брата нож ще вади,
баща от дъщеря си се отрича -

защото някой горе
така го програмира.

Завесата над нас ще падне,
когато се самоунищожим
от глупост или суета –
да бъдем господари на света.

Защото ние сами
инсталирахме апаратчето,
което отвори портите на Ада,
и в Тартара при мъртвите ни прати.

Там седем века Сатаната ще царува
додето не остане 

                        камък
                                върху
                                      камък...

Падение –
и после мир.

Че после слънцето най-сетне
ще изгрее на улицата -
шумна и раздирана
от стонове.

И огънят по хълмите ще тръгне,
додето изгори и заличи

самото неназовимо нещо.