Химн на унижените

• 
  
  

  
  

  Ние вървим към „Дубровник“ с убити от пътя крака. Ние вървим бездуховни

  
  

  с болка във гневни сърца. 

  Ние вървим към „Дубровник“
  с черни от жажда уста. 
• Как ли вървя към „Дубровник“
  с празна от ужас глава?
  Сам ли вървя към „Дубровник“
  с мъка в разбита душа?
• 
• Хора ли бяхме, животни –
• тъй ни измъчваха, знай!
• Адът бе в къщи с основи страшни скандали без край. Кому не бяхме робо̀ве, къде не свехме глава? Дрънкат в съня ни окови, няма ни лъч светлина. Слънце в очите ни грейше само в мираж и мечта. Как ли в устата ти пейше стара, прогнила лъжа : „Аз ще ти дам свобода!“

  
  
  
  

  Кой ли без срам не ни мачка, кой се възползва от нас? Писна ми вече, да знайте, от празни думи и страх!

  
  

  „Демони мъчат сърце ми, изсмукват мойта душа.

  

  Колко ъгли, теореми
  учех насила, без страст!
  Стига със тия превземки –
   да сме добри пред очи!
  Без жал не спря да отнемаш 
• моя живот.“ „Замълчи!“
• 
  

  „Стига! В ръце ще се взема, силно и с пълни гърди поне веднъж да поема въздух в свободни земи! Пък тогаз ти ме засипвай с упреци както преди. Ето лопата – заривай гроба на мойте мечти!

  Само че живи погребани те не умират, нали? В нощите те ще ми светят в мрака на твойте лъжи. В нощите те ще ме водят все към щастливите дни.“

  Нашите мисли са волни – забрана ги не лови!

  *** Днеска летим към „Дубровник“ с пълни с надежда гърди. Днеска летим към „Дубровник“ с ведри и светли очи. Днеска летим безтегловни с песен и смях на уста.

  

  Днеска летя към „Дубровник“ с вдигната гордо глава.
  

  Така отива си робството с тежкия дъх на страха. Днеска летим към „Дубровник“ с вяра във нашта звезда, с устрем към нашта зора – с вечния зов на кръвта! Варна, 12.11.2013 г.
•