The end is near-
no fairy tales
will save the virgin
from bitter ends.
The end is near,
and I regret
not having fought
with utmost strength.
The end is near –
do not forget
to take the torches
from bloody trench.
The end is near
of terror reign,
of creeping shadows,
of bitter days.
The dawn is near –
the end of pains,
all stains are cleared
by our strain.
The dawn is near –
so take my place,
and storm the dungeons
with urgent haste.
The dawn is near –
do seek revenge,
you mighty sons
of wolves and elves.
The end is near –
do not regret
all sweat and tears
that we have shed
along the way
through mud and trench.
The dawn is near
above the maze,
all paths are cleared
with smiling gaze
by graceful spirits
to chant the day.
Живеем във времена на промени.Навлизаме в технологичната ера.Нашето поколение е неин продукт и нейна жертва.Малцина останахме тези,които още си спомнят какво е да си хуманен в един жесток свят,в който вместо птича песен звучи шумоленето на банкнотите.Всеки си е създал своята малка вселена и се крие там.И оттам враждува с останалите на принципа „всеки срещу всеки“. А кому е нужно това? Въпрос, на който би следвало поне да се опитаме да отговорим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар