Пиянска песничка

Денем, нощем вино пия,
тежко вино и ракия,
че душата ми лютива –
ей зат‘ва кат смок ще пия!

Денем, нощем сълзи лея –
по-горчиви от пелина –
че съдбата ми трънлива –
ей зат‘ва кат куче вия!

Денем, нощем либе викам,
либе моля и заклинам –
тя далеч оттук замина –
ей това в сърцето крия!

Денем, нощем все се кая,
все се кая и разкайвам –
че скръбта ми ме надвива –
ей зат‘ва без мяра пия!

Огнената вода от Варненско....

“Вода във Варненско гори като нафта (видео)“

Преписано от тетрадката на един ученик, който скучаеше в час по немски

  Im Heimatland :
Wissenschaft = Kundendienst + Politik + Hunger
Im Ausland : 
der Slave = der Sklave ; misstrauische Blicke (wenn die Behörden deinen Pass anschauen) => Vorurteile gegen jeden, der von Osteuropa kommt ; Einsamkeit ;  die schmutzigste Arbeit ; Geld
Ich muss wählen. Aber welche?
Scheiße!

Превод :
В родината :
Науката = Обслужване на клиенти + Политика + Глад
В чужбина :
славянинът = роб;  подозрителни погледи (когато властите ти погледнат документите)=> предразсъдъци срещу всеки, който идва от Източна Европа ; самота; най-мръсната работа; пари
Трябва да избирам. Но кое? 
По дяволите! (това е значително смекчен превод на немската псувня всъщност)


Доста точна, па макар и малко песимистична характеристика на положението, не мислите ли? И той определено не е единственият, който си задава този съдбоносен въпрос. Хубаво поне, че не си прави никакви илюзии относно чужбината. Защото някои наши сънародници упорито си мислят, че ние сме единствената страна в такова лошо положение, а на Запад е рай. Нито едното, нито другото обаче отговарят на истинското положение на нещата. Съученикът ми хубаво го е разбрал, ама да не вземат той и подобните му да останат едно мислещо малциство, докато другите се люшкат на вълните на пагубните илюзии?
„Пази Боже, сляпо да прогледа!“

Бисер

Учителка към ученик : „Защо не си си научил урока?“
„Страшно много ме мързи, госпо'о. Сутрин ме мързи да стана, вечер пък така ме мързи да си легна,че цяла нощ я кисна на компютъра, у Фейсбука, я по купони ходя, че да се отрежа едно хубавоо... През деня съм каталясъл и ме мързи да живея. Само устата ми работи непрекъснато - и простотии ръся, и хитрувам, и оправдания си намирам.“
„ Но какъв е смисълът на всичко това? Как можеш да водиш такъв абсурден живот?“
„В абсурден свят живея, сред абсурдни реклами съм израсъл,с абсурдни хора се движа. Как точно искате да съм „нормален“?“
„ Но аз откъде да знам?“
„Ми аз ли да знам, бе,госпо'о?“
Та толкова за доминиращите настроения сред прозападно ориентираната ни младеж.