Най-древния календар в света

"Натрупаните изследователски резултати все по-убедително сочат, че нашите предци са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа т.е. Потопа в Черно море (5500- 5600 г. пр. Хр. според Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012)). Те са едни от древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания."

Източник : bilfe.eu

Доживяхме  и глухите да чуят, 
доживяхме и слепите да видят
доживяхме и немите да шепнат

безсмъртните думи на мъдрите - 

истината за нашата история!

Най-старата действаща църква във Варна - още от XVII век

Във връзка с масовите истерии покрай чудотворните икони бих искал да кажа, че и във Варна си имаме една такава. Намира се в църквата, наричана от варненци „Малката Св. Богородица“, която е разположена на улицата над Римските терми. Типичен църковен храм от турско време - полувкопан в земята, с нисък двускатен покрив и камбанария, построена чак в средата на XIX в.

Черквата била изградена през 1602 г. (по сведения от един надпис на гръцки, намерен над входа на централния й кораб). Има интересна легенда, свързана с основаването й. Тези, които са чели поста за „Караач теке“ в този блог, сигурно си я спомнят, но нека я повторим пак. В местността „Караач теке“(„Хълмът на черните бястове“) над дн. квартал „Възраждане“ ,в клоните на един бряст неизвестен българин открил икона. Неясно е как се е озовала там, но това било чудотворна икона, тъй като не се крепяла на клоните, а висяла във въздуха. Хората се решили да я снемат и занесат във Варна. И сега станало чудо, когато воловете на случайно минаващ турчин, на чиято кола натоварили иконата, отказали да тръгнат. Същото се повторило и с миналия покрай тях грък. Накрая иконата била пренесена от млад българин. (ето как изглежда чудотворната икона в реставриран вариант)

Капитан Петко Войвода - кой е бил той и защо има паметник във Варна?

„Борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без разлика от вероизповеданието – българи, гърци, турци. Посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите – Капитан Петко Войвода – име легенда в българската история.“

С подобни патетични думи започва една статия, посветена на живота и подвига на този велик българин. На него са посветени десетки паметници в цялата страна (че и извън нея), народни песни, има и даже телевизионен сериал за него и неговия живот. Ето линк към една статия в блога на zvezdichka, на която попаднах случайно, докато се ровех из Интернет.В нея се разказва за музей, специално посветен на Капитана и неговата роля на народен закрилник по време на вълненията, свързани с обявяването на Тъмръшката помашка република малко след юли 1878 г.(тогава е подписан Берлинския договор, който разпокъсва току-що освободена България и става причина за немалка част от бедите ни като народ и държава и до днес).
Но какава е връзката на прочутия тракиец с Варна? Ами, на първо място, че след Освобождението живял тук и бил неколкократно натикван в тукашния затвор от Стамболовото правителство. Втора причина - хилядите бежанци от Южна Добруджа, Македония, Тракия, Западните покрайнини търсят препитание и подслон в пределите на странат. Но най-много са действиелно бежанците от Тракия. Във Варна те заселват много нови квартали - Трошево,Максуда (къщите там са съзададени от и за тракийските преселници, друг е въпросът кой ги е населил в по-късните исторически епохи), както и районите на Колхозния и около Руското училище. Така градът нараства приблизително два пъти на големина. Преселниците създават свои дружества, чиято цел е да облекчи донякъде тежката им участ чрез различни културно-просветни мероприятия, а освен това дружествата имат за цел да ги предстваляват пред държавната власт (която по това време - първата половина на 20-те години, се намира в особено състояние на хаос). Наследник на тези тракийски дружества е и Варненското тракийско дружество.

Попаднах на една интересна публикация за дипломатическата история на Варна, която определя нашия град като „Градът на първите консули“. Ето линк към нея.

Спорове около произхода на името „Варна“

Знаете ли, че етимологията (произхода)на името „Варна“ все още не е известна? Има към десетина научни (и не толкова научни) хипотези за това, от какъв език може да идва тази дума,но за нито една от тях не са намерени достатъчни преки доказателства. Повече може да намерите в следната статия от варненския информационен портал http://varna.info.bg
За по-любознателните препоръчвам книгата на Петър Стоянов (изтъкнат варненски краевед) “Варна през древността”. Наистина интересно и увлекателно четиво, от което всеки може да научи много за миналото на града.

100 години от Балканската война - подвигът на кораба „Дръзки“

Тази година се навършват 100 години от Балканската война - един от върховете в българската история, неизменно свързвани с героизма в борбите ни за национално обединение.
В резултат от несправедливите решения на Берлинския конгрес от юни-юли 1878 г. наскоро освободената България е жестоко разпокъсана:Одринска Тракия и Македония се връщат на Османската империя, северна Добруджа се дава на Румъния, Западните покрайнини между Пирот и Враня - на Сърбия,а областта Източна Румелия (дн.Южна България)се обявява за автономна в рамките на Османската империя. На практика Княжество България обхваща само около една трета от земите, населени с българи.

Затова националното обединение става основен стремеж на младата държава. Лавирайки между интересите на Великите сили, извършвайки героични подвизи по време на Сръбско-българската война (1885 г.) в защита на съединението, изпреварвайки в икономическо, културно и технологично отношение много по-рано освободените си съседи,България се готви за решаващата война срещу вековния враг.
Независимостта ни е обявена след напрегнати дипломатически преговори с Русия и Австро-Унгария на 22 септември 1908 г. В напрегнатата обстановка на предвоенна Европа, раздирана от противоречията между великите сили - тяхната надпревара във въоръжването и битките им за разпределяне на колониите им по целия свят - Балканите се оказват едно от най-невралгичните места на континента,където се преплитат интересите и сферите на влияние на всяка от големите държави. Именно около националните въпроси на отделните балкански народи се разгарят най-силните политически страсти. Те не веднъж и дваж нажежвават до такава степен политическия климат, че разделената на съюзи Европа бивала на прага на една всеобща война. Тя действително избухва - само че две години след разглежданите тук събития (Първата световна война).

Под егидата на Русия (която искала да контрира английските аспирации към наследството на разпадащия се „болен човек“ на Европа - феодалната Османска империя)през 1912 г. се създава Балкански съюз. Сърбия и България подипсват таен договор помежду си, според който при евентуална война с османците ябълката на раздора на балканските народи - Македония (поради твърде разнородното й население, което все пак било над 80 % българско, всяка страна искала да си вземе парче от тази територия с твърдението, че тя си била изконно нейна)се разделя на две зони - безспорна, която се отстъпва на България и спорна, която се поставя под арбитража на руския цар. Договорката с Гърция не включва спогодба за териториите, които всяка едн от двете държави ще вземе в случай на победа. Именно тази неопределеност довежда до това, че само година по-късно България е поставена на колене от всичките си съседи и губи немалка част от освободените с кръвта на хиляди убити земи.

Още нещо за модела на юрта, открит край Девня

В публикацията „Варна през Ранното средновековие“ (виж в този блог) споменах за единствения известен досега каменен макет на юрта в света, който бил открит в района на Девня. Случайно попаднах на една много хубава статия за него. Ето линк към нея.
Надявам се, че ще ви е интересно.

Манастирът в с.Равна, Провадийско и „Караач теке“ - две перли във Варненската огърлица

Канех се да пиша дълъг и предълъг материал за манастира в с.Равна, Провадийско, както ви и бях обещал в една от предишните публикации. Ала не щеш ли, докато се ровех из Интернет, случайно попаднах на едно интервю с един от откривателите и проучавателите на този интересен обект - проф.Казимир Попконстантинов (надявам се, че го помните от статиите за „Караач теке“). Казах си: „А не е ли по-добре да се черпи вода направо от извора?“. Затова ето ви линк към това интервю. Там се говори също така и за предположенията къде може да е гробът на княз Борис ӏ.
Все пак ето и няколко снимки от манастира, за да придобиете някаква, макар и бегла, представа за външния му вид.

Втората картинка изобразява манастира от птичи поглед. А долу виждаме един от графитите, за които говори проф.Попконстантинов, и един от многото надписи.

Впрочем,предполага се, че във въпросната обител е извършвал своята книжовна дейност св.Наум - един от Кирило-Методиевите ученици,съратник на св.Климент Охридски. По-късно (по времето на цар Симеон) и двамата са работили в Охридската книжовна школа. За графитите и рисунките - тяхното количество е по-голямо от откритите в Плиска, Преслав и Мадара, взети заедно.
И още един любопитен факт - археолозите са установили точната дата на освещаването на манастирската църква - 23 април 897 г. (четвъртата година от управлението на Симеон Велики)! Това е станало след разчитането на един от многобройните надписи по стените.
След окончателното приключване на разкопките през 1993 г. останките били покрити със защитен покрив и оградени с висока ограда,за да бъдат предпазени от иманяри.Въпреки това мародери пак се докопали до руините и не се поколебали дори да смъкнат защитния покрив. Оттогава насам манастирът е обект на непрекъснати иманярски набези. Днес средновековните зидове са буренясали,а пътеките,които водят към уникалния манастир,са потънали в трева до колене.Шумът от стъпките на многобройните някога посетители завинаги е заглъхнал.Колко жалко,нали? И това е едно безценно късче от нашата история,осъдено от хората на забрава...

Над манастира в Равна се издига красива скала-връх, наречена Пробития камък.Някои виждат в нея съоръжение за отчитане на времето, свързано с древните календарни представи. Но то, разбира се, няма никаква връзка с разрушената средновековна обител.


Забележка : Източник на снимките http://www.runitravel.com/2012/02/22/8922/

Ето няколко линка за повече информация относно „Караач теке„

- линк към интервю с проф.Попконстантинов относно манастирския скрипторий...и още, и още (има даже неща,за които не ми остана време да говоря в предишните публикации)
- още една статия за „Караач теке“, само че този път от в.„Труд“
- едно кратко клипче за „Караач теке“- по-дълго не можах да намеря.
От bnt са правили филм на тази тема през 2008 г., но него не успях да го открия никъде из виртуалното пространство. Дано някой любознателен посетител на този блог има повече късмет от мен. :)
Източници на снимките :
Повечето са от личен архив, без:
1. фиг.2 (снимката на братя Шкорпил) от първата по хронологичен ред публикация. Източник - проект „Братя Шкорпил - познати и непознати“, http://www.sim-on.org/aladja_pro.htm. Там се разказва подробно за живота на двамата основатели на българската археология,тяхното семейство,откритията им и какво ли още не. Доста полезна информация има на тази страничка.
2.печатът на княз Борис-Михаил от статията,написана от самите братя Шкорпил на адрес http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/boris1.htm
3.скриптория в първата публикация, озаглавен като фиг.3 - http://www.vidsfeed.com/search/Караач теке/

Уникалния княжески манастир в местността „Караач теке“ край Варна 3

Ето че стигнахме и манастирската църква.Тя е малка,едноабсидна и триконхална. Нека си разясним тези странно звучащи термини.Абсидата е полукръглата извивка на външната стена на църква.В нея се помещава олтарното пространство. Предлагам ви един лесен експеримент,който всеки може да изпълни. Когато влизате в някоя църква, опитайте се да запомните от коя страна се намират иконите 1.Щом излезете навън, проследете външната стена от страната на иконите.Бас държа,че ще забележите,че тя съвсем не е права,както всички други стени,а е извита в полукръг или образува многоъгълник. И ще има 1 или 3 подобни „извивки“ в зависимост от големината на храма. Е, именно това са абсидите.В пространството,което те ограждат- олтара- се извършва най-тайната част от службата, достъпна само за духовни лица- освещаването на хляба и виното за причастие.

Но да се върнем на нашата малка църквичка.Виждате ли добре запазеният полукръгъл зид на снимката?Това не е абсида. Олтарът на коя да е църква(а съответно и абсидата,която го огражда отвън)гледа винаги на изток.А тази ниша е обърната на север(можете да го проверите с компас,ако искате).Е,какво е тя тогава?Това,мили деца,е певник- ниша в северната или южната стена на манастирските църкви,където монасите се събирали да пеят по празнични литургии.Абсидата пък се намира вдясно от зида на конхата 2 и почти нищо не е останало от нея.

На изток от абсидата(гледайте право напред)се забелязват няколко малки саркофага. Съдейки по близостта им с най-святото място в християнския храм(олтара) там очевидно са били погребани важни личности- сигурно монаси или хора,приближени на ктитора 3. Любопитното е,че повечето от саркофазите са празни.В един от тях обаче през 1921г. Карел Шкорпил открил скелет на мъж.Той веднага решил,че е попаднал на гроба на Борис ӏ и вместо сувенир си взел черепа му,при което останалите кости се разпаднали на прах - толкова крехки били(все пак са престояли повече от едно хилядолетие в земята). А черепът останал у Шкорпилови като семейна реликва и се предавал от поколение на поколение. Преди няколко години внучката на Карел Шкорпил, Мария Хермова го дари на Варненския археологически музей. Тогава тя предизвика сензация в медиите, повтаряйки твърдото убеждение на дядо си, че това е главата на княз Борис. Твърдението й обаче е недоказуемо,тъй като никой засега не разполага с ДНК-то на българския владетел 4 .

Уникалния княжески манастир в местността „Караач теке“ край Варна 2

Влизаме в манастирския скрипториум. Това е била сградата, където се превеждали, преписвали, украсявали и съхранявали книги, т.е. книгоиздателство и библиотека на едно място. Размерите му са впечатляващи - 40 на 10 м. Това е най-големият разкрит скрипторий на само на Балканите, но в рамките на някогашната Византийска империя (разбирай Балканите, Мала Азия, Сирия и Палестина). Сградата се състои от 13 помещения, разположени в две редици едно срещу друго,а помежду им се простира коридор,широк 5 метра. Както откривателят й- проф. Попконстантинов често обича да подчертава, „оформлението на тази сграда и нейната планова схема не е познато нито в средновековна България, нито в съседна Византия“ 2
Дълги дървени маси били наредени надлъжно на коридора.На тях книжовниците извършвали своята дейност. Обикновено работели по двама - единият превеждал и диктувал текста, а другият пишел на пергаментовите листи. Всъщност пергаментът представлява обработени по специален метод животински кожи,които през Средновековието се ползвали вместо хартия.Поради специфичния си начин на изработка пергаментът бил изключително ценна суровина, която никой не си и помислял да пилее. Затова когато младите послушници се учели на четмо и писмо, вместо листи за упражнение използвали восъчни таблички,а вместо пачи пера си служели със стилуси - железни писала със заострен връх 1. Археолозите са открили над 30 стилуса в скрипториума, което показва, че в същата сграда се е помещавало манастирското училище, където Кирило-Методиевите ученици извършвали своето просветителско дело - ограмотявали и разпространявали славянската писменост сред населението. Този комплекс бил едно от огнищата на самобитната старобългарска култура от Златния век - последните години от управлението на княз Борис - ктитор и строител на манастира - и времето на неговия син, цар Симеон Велики.

В 13-те помещения на сградата също така намирали място и за манастирската библиотека.За наличието на такава свидетелстват многобройните закопчалки за книги,пръснати наоколо. Представете си само - огромният коридор с дългите,дървени маси,над които хиляди прашинки танцуват,осветени от игривите слънчеви лъчи. Светлината се спуска мързеливо през прозорците на високия,засводен таван и предизвиква неочаквана кихавица у съсредоточените в заниманията си книжовници.Долу се разнася глъчка от спорещи преводачи и преписвачи,скърцат десетки пачи пера върху новия пергамент,няколко групи млади послушници сричат в хор:„Ази,буки, веди, глагол,добро,ест...“ (първоначалните наименования на буквите в кирилицата) и всичко е потънало в упойващите миризми на мастило и растителни бои.

Уникалния княжески манастир в местността „Караач теке“ край Варна

 На пет километра от Варна, над квартал „Възраждане“, се намира един от най-големите средновековни манастирски комплекси на Балканите. За него  се предполага, че бил построен лично от княз Борис ӏ и че това е било мястото, където той се оттеглил, след като предал властта си на своите синове - пръвоначално Владимир Расате, а по-късно - известния на всички ни цар Симеон. Има сигурни данни, че тук се е намирал един от първите книжовни центрове в новопокръстената държава (още преди Преслав и Охрид), където учениците на Кирил и Методий разпространявали славянската писменост, превеждали и преписвали книги. Макар че това място е добре познато на археолози и историци по цял свят, малцина са тези варненци, които изобщо са чували нещо за него. Ала нека запълним тази въпиюща празнина в познанията ни. Ще си направим кратка познавателна разходка из археологическия обект ( макар и само мислено, наужким).

Варна през Ранното средновековие

В началото на 7 век късноантичният Одесос бил един от най-богатите градове в опустошаваните от непрекъснати варварски нашествия земи на север от Хемус ( Стара планина). Течало т.нар. Велико преселение на народите - невиждано до този момент придвижване на големи маси хора от изток на запад. То сложило край на близо петвековното съществуване на Римската империя. Оцеляла само източната й част, която в историографската литература е известна с името Византия. Започвало Средновековието.

  В тази напрегната обстановка цветущите земи на юг от река Дунав били като магнит за различни племена и народи - те търсели там плячка, от която да се препитават, а по-късно - и земя, където да се заселят. Въпреки няколкото укрепителни пояса, съдържащи общо 98 крепости, които император Юстиниан бил изградил по високите места на Дунавската равнина и склоновете на Стара планина, нищо не можело да спре напиращите вълни на варварите. Според най-новите датировки на историците Одесос станал една от жертвите на голямото славяно-аварско нашествие от 614 г. Това бил най-страшният удар, който градът бил понасял през хилядолетната си история. За няколко века (до края на X – началото на Xӏв.) в района на днешна Варна няма следи от градски живот. Руините буренясвали забравени от всички... Ала междувременно в  близката околност пристигали нови хора...

Откъс от интервю със ст. н.с. Валентин Плетньов - директор на Варненския археологически музей, където се говори за крепостта „Кастрици“...и още, и още

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/HistoryAndReligion/Pages/161211_pletniov.aspx
 Дано да ви е било интересно. В близко бъдеще очаквайте публикации за уникалния средновековен манастир в местността „Караач теке“ край Варна и за необикновената Джанаварска базилика.

Крепостта Кастрици край Евксиноград - една непозната страница от миналото на Варна

   През Средновековието Варна е била много по-малък град отколкото сега - обхващала е само половината от Гръцката махала и по-конкретно - районът около Римските терми (те самите обаче тогава са били куп руини). Поради стратегическото положение на Варненския залив  районът е бил изпъстрен с разнообразни крепости и пристанища. От към югозапад градът бил пазен от Петрич кале до с.Разделна. В източна посока на стража стояли крепостите Овеч (над днешна Провадия) и Мъглиж ( по турски - Михлюз) кале - то се намира в близост до дн. град Аксаково. Заливът бил защитаван от морски нападения чрез  крепостта на н.Галата.
   На север, край н. Св.Яни (това е крайбрежната ивица под резиденция „Евсиновград“) пък се издигало пристанището Кастрици, където са спирали италианските търговци. По онова време те кръстосвали цялото Средиземноморие с леките си кораби, предшественици на каравелите, и обменяли стоки с всички владетели и градове по пътя си. Именно те въвели в затворения средновековен свят банкирането и кредитирането, с което поставили основите на съвременната пазарна икономика. Самата дума „банка“ произлиза от ит. „banco“ - „маса“ - на маси в дюкяните им се извършвала обмяната на пари. Това ще да са били средновековните change бюра. :)

  Канторите на преприемчивите венецианци или генуезци  се намирали в отделни квартали в повечето големи градове. В Търново  например съществувал т.нар. „Фрънски град“, който се явявал нещо като център на икономическия живот там.Макар че би било пресилено да се твърди, че Кастрици е бил варненският аналог на „Фрънски град“, то поне от находките (които включват 6 монетни съкровища покрай всичко останало) съдим, че търговията е процъфтявала. В нея главната роля играели, разбира се, венецианци и генуезци.    За по-любознателните, ето  линкове с повече информация :

• за една наистина интригуваща находка, на която археолозите попадат, докато проучват останките на крепостта Кастрици
• още информация за крепостта, придружена с едно клипче, което ще ви даде обща представа за досегашното състояние на разкопките (а също така ще ви запознае и с една особено патетична част от прочутата опера на Карл Орф „Кармина Бурана - впрочем по средновековни мотиви :)

Ето как е изглеждала Варна през 19 век (рисунката е направена от пътешественика Феликс Каниц, който е оставил ценни сведения за българите в Османската империя)

Някои любопитни факти за местността „Карантината“ между Аспарухово и Галата

  Варна била основна база на английските и френските войски по време на Кримската война (1853 -1856 г.) - голяма война на Англия, Франция и Османската империя срещу Русия. Събралите се тогава войници четирикратно надвишавали броя на населението в града, тогава само към 16 000 души. Същевременно холерата приближавала, пренесена от Южна Франция. Съвсем скоро смъртоносната болест поразявала по 100 човека на час. Северна Добруджа, накъдето се отправили войските, се оказала обезлюдена, пътищата й били покрити с мъртъвци. Вилнеела една от най-големите холерни епидемии на 19-тия век. Във Варна положението също не било цветущо. Скоро гробищата се препълнили и започнали да се погребват хора на места, които съвсем не били предназначени за това.