Варна била основна база на английските и френските войски по време на Кримската война (1853 -1856 г.) - голяма война на Англия, Франция и Османската империя срещу Русия. Събралите се тогава войници четирикратно надвишавали броя на населението в града, тогава само към 16 000 души. Същевременно холерата приближавала, пренесена от Южна Франция. Съвсем скоро смъртоносната болест поразявала по 100 човека на час. Северна Добруджа, накъдето се отправили войските, се оказала обезлюдена, пътищата й били покрити с мъртъвци. Вилнеела една от най-големите холерни епидемии на 19-тия век. Във Варна положението също не било цветущо. Скоро гробищата се препълнили и започнали да се погребват хора на места, които съвсем не били предназначени за това.
От чужденците били поразени над 5000 французи и само около 700 англичани. За лазарет служела местността „Карантината“ край кв„Галата“. Името й идва от италианското „quaranta giorni“, което означава „40 дни“. Толкова бил срокът, за който престоявали корабите на старото пристанище (то се намирало наблизо), за да отшуми заразата сред екипажите им. Труповете на починалите били хвърляни във варосани ями – примитивен метод за обеззаразяване – и погребвани.
По-късно част от костите им били пренесени в тогавашните Католически гробища, които се намирали в частта от съвременната Морска градина, стояща точно срещу днешната Спортна зала. Там след Освобождението бил издигнат паметник на загиналите французи, като специално за случая били докарани шест железни топа от арсенала в Тулон. Подобен паметник бил издигнат и на мястото на лазарета в м. „Карантината“. След 09.09.1944 г. и двата паметника били преместени на разклона за Виница, където си стоят и до днес.
От чужденците били поразени над 5000 французи и само около 700 англичани. За лазарет служела местността „Карантината“ край кв„Галата“. Името й идва от италианското „quaranta giorni“, което означава „40 дни“. Толкова бил срокът, за който престоявали корабите на старото пристанище (то се намирало наблизо), за да отшуми заразата сред екипажите им. Труповете на починалите били хвърляни във варосани ями – примитивен метод за обеззаразяване – и погребвани.
По-късно част от костите им били пренесени в тогавашните Католически гробища, които се намирали в частта от съвременната Морска градина, стояща точно срещу днешната Спортна зала. Там след Освобождението бил издигнат паметник на загиналите французи, като специално за случая били докарани шест железни топа от арсенала в Тулон. Подобен паметник бил издигнат и на мястото на лазарета в м. „Карантината“. След 09.09.1944 г. и двата паметника били преместени на разклона за Виница, където си стоят и до днес.
Ето и няколко снимки на въпросните монументи (взети от moreto.net) :
Това са дулата на топовете пред френските паметници.
Допълнение към горната публикация (направено на 17.09.2012 г.) : Паметникът на онези 700 англичани,които също станали жертва на холерата през Кримската война, беше открит през 2005 г. Намира се в градинката до хотел „Димят“ преди Спортна зала. Не е кой знае колко голям и не се откроява много-много на фона на околните сгради,но все пак си е там. Покрай откриването му се бяха разгоряли разни полемики за чуждопоклонничеството и слугуването на чужди държавни и политически интереси, които обаче не смятам да представям тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар