Най-старата действаща църква във Варна - още от XVII век

Във връзка с масовите истерии покрай чудотворните икони бих искал да кажа, че и във Варна си имаме една такава. Намира се в църквата, наричана от варненци „Малката Св. Богородица“, която е разположена на улицата над Римските терми. Типичен църковен храм от турско време - полувкопан в земята, с нисък двускатен покрив и камбанария, построена чак в средата на XIX в.

Черквата била изградена през 1602 г. (по сведения от един надпис на гръцки, намерен над входа на централния й кораб). Има интересна легенда, свързана с основаването й. Тези, които са чели поста за „Караач теке“ в този блог, сигурно си я спомнят, но нека я повторим пак. В местността „Караач теке“(„Хълмът на черните бястове“) над дн. квартал „Възраждане“ ,в клоните на един бряст неизвестен българин открил икона. Неясно е как се е озовала там, но това било чудотворна икона, тъй като не се крепяла на клоните, а висяла във въздуха. Хората се решили да я снемат и занесат във Варна. И сега станало чудо, когато воловете на случайно минаващ турчин, на чиято кола натоварили иконата, отказали да тръгнат. Същото се повторило и с миналия покрай тях грък. Накрая иконата била пренесена от млад българин. (ето как изглежда чудотворната икона в реставриран вариант)

Впечатлени от чудото хората решили, че където спрат воловете на българчето там ще построят черква. Случило се до площада в тогавашния център на града. По време на робството всички християнски храмове се градели почти тихомълком и така, че да не бият на очи. Не можели да са над два метра и това е причината храмът да е вкопан ниско в земята. По време на строителството се оказало, че и в миналото тук е имало малка черква. Първоначално основният кораб бил широк седем метра и дълъг осем метра. През 1640 г. след пожар черквата е възстановена и разширена, като с годините се оформя сегашния й вид. До 1914 г. тя е под опеката на гръцката митрополия, след това е затворена за десетина години, а през 1924 г., след идването на българския й настоятел е отворена отново.
Особено интересен е иконостасът на "Малката Света Богородица". Според историческите данни той е направен през 1896 г. Изработен е от тъмно дърво, вероятно орех или кипарис, наситен с православни символи и богато орнаментиран. За съжаление майсторът на този шедьовър е неизвестен, но рисунъкът напомня дебърската школа.
Иконите в черквата са истинско съкровище и малко храмове могат да се похвалят с такова богатство, твърдят експерти. Единственото противоречие с църковните предписания е, че повечето ликове на светците гледат на юг, а не на запад. Легендата разказва, че когато за пръв пат донесли иконата на св. Богородица Чудотворна я поставили на източната страна. Сутринта, незнайно как тя била на северната. Това се повторило няколко пъти, докато накрая миряните решили да я оставят там, където я отнася провидението. Миряните приели да нарушат канона, но не и божията воля.
В описанието си на турските укрепления братя Шкорпил изказват мнението, че тук би могъл да бъде гробът на Владислав Варненчик. Те правят този извод от показанията на Х. Мергест, който бил пленен по време на сражението от 1444 г., и според когото кралят бил погребан в една малка черквица. "Света Богородица Панагия" (другото име на църквичката, в превод от гръцки „Св. Богородица Богородица“) била най-старата черква във Варна и по времето на Шкорпил, от което вероятно идва и този извод.

Още история (от статия във в.„Народно дело“ от 17.04.2008)

В двора на храма се намира мраморната чешма в памет на Хубавата Недялка, убита от турците през 1856 г.
Недялка била красиво младо момиче със зелени очи и с коси до земята. Живеела в гр. Тулча. По време на Кримската война от 1856 г., преди русите да превземат града, комендантът на Силистренската крепост я отвлякъл от Тулча. Родителите й, отчаяни, дошли във Варна да търсят помощ за издирването й. През това време тя била укривана под строга охрана в близки до Варна села...
Родителите на Недялка потърсили най-напред варненския митрополит Порфирий. Той се оказал безпомощен. По това време „силните на деня” били европейските консули. Затова Порфирий отишъл с родителите при белгийския консул на града – Емануел Тедески, който се ползвал с уважението на турците. Посред нощ се явили при коменданта на Варненската крепост. Тедески настоял да започне издирване на похитителите. Турската полиция успяла да залови коларя им, който дал сведения. Била изпратена потеря по следите на похитителите.
В това време, като видели, че по-нататъшното укриване на момичето е невъзможно, злодеите го убили. Потерята чула писъците на Недялка, но я намерили мъртва...
И в този случай твърдостта и съпротивата на отвлечената девойка станали причина за трагичния й край. Случката дълбоко поразила и оставила незабравим спомен у местното население. В личната трагична участ на девойката християните видели своето безправно робско положение. Тялото на девойката било погребано двора на църквата, наречена „Малка Богородица” във Варна. След опелото гръцкият учител Милтиядис прочел трогателна и много смела за времето си реч. В присъствието на почетна рота от френски войници и на европейски консули той се обърнал към коменданта и завършил с думите: „Нека просветена Европа да види в защита на какви зверове е пратила от далечния запад своите чеда да проливат кръвта си”.
Една малка уличка във Варна до стадион „Спартак” носи името „Хубавата Недялка” докъм края на миналия век.
Ето материали от сайта на регионалната бибилотека „Пенчо Славейков“ - накратко за православните храмове във Варна през този период (17 - средата на 19 в.)