Варна през Ранното средновековие

В началото на 7 век късноантичният Одесос бил един от най-богатите градове в опустошаваните от непрекъснати варварски нашествия земи на север от Хемус ( Стара планина). Течало т.нар. Велико преселение на народите - невиждано до този момент придвижване на големи маси хора от изток на запад. То сложило край на близо петвековното съществуване на Римската империя. Оцеляла само източната й част, която в историографската литература е известна с името Византия. Започвало Средновековието.

  В тази напрегната обстановка цветущите земи на юг от река Дунав били като магнит за различни племена и народи - те търсели там плячка, от която да се препитават, а по-късно - и земя, където да се заселят. Въпреки няколкото укрепителни пояса, съдържащи общо 98 крепости, които император Юстиниан бил изградил по високите места на Дунавската равнина и склоновете на Стара планина, нищо не можело да спре напиращите вълни на варварите. Според най-новите датировки на историците Одесос станал една от жертвите на голямото славяно-аварско нашествие от 614 г. Това бил най-страшният удар, който градът бил понасял през хилядолетната си история. За няколко века (до края на X – началото на Xӏв.) в района на днешна Варна няма следи от градски живот. Руините буренясвали забравени от всички... Ала междувременно в  близката околност пристигали нови хора...

Първи дошли славяните. Още от втората половина на 7 век те започнали да създават свои селища наоколо. Археолозите откриват останки от многобройни техни поселения в една обширна област на север от Варненското езеро. 

  След тях дошли и прабългарите. В 680 г. след прочутата битка край Онгъла войските на хан Аспарух гонили византийците чак до „т.нар. Варна, близо до Одесос“ (по сведения от хрониката на Теофан Изповедник). Това е първото място, където топонимът (името на мястото) Варна е споменато. Но какво представлявала тази „Варна“? По онова време Одесос бил куп съсипни и Теофан дава това наименование само за ориентир на читателите си. А „т.нар Варна“? Според най-достоверното предположение на историците досега, това било славянското име на реката, която течала през Белославското и Варненското езеро и по онова време се вливала в морето там, където днес се намира Канала (днес тя се нарича Провадийска река - как безсрамно са й изменили името само, а :).

 И така, българската държава била основана. Един от основните проблеми, които стояли пред младия й владетел, бил отбраната на границите. И тъй като останките от античния Одесос, макар и само купчина буренясали камъни, сред които никой не живеел, се водели византийска територия, тук също минавала граница. И тя трябвало да се укрепи. За целта наследниците на Аспарух издигнали т.нар. Аспарухов вал, част от който може да се види и днес в парка на квартал „Аспарухово“. Той е трябвало да пази българската държава от внезапен десант на вражески войски в пустеещите крайбрежни територии. Затова наоколо били заселени и войни-граничари.Постепенно това се превърнал в района с най-многобройно прабългарско население извън столицата Плиска. Въобще това е била гъсто населена област дори и в онези диви времена. 

   Конкретни данни за всичко това ни дават некрополите ( това са запазените гробища в околностите на съществували някога селища) в квартал „Възраждане“, на север край селата Кичево, Осеново и Куманово, а и няколко укрепителни съоръжения по пътя от кв. „Виница“ за Кичево (тях лично съм ги виждал и разглеждал, когато съм ходил из тези места - всъщност освен няколко вала, както и почти изчезналите основи на  сгради, чиито камъни са били използавани от месните жители за строителен материал, не е останало нищо друго). 
   Особено интересен е некрополът, открит в кв. „Трошево“. Той е най-големият прабългарски некропол, намиран досега в границите на съвременна България - ако не се лъжа, 789 погребения. Датиран е от времето на княз Борис - края на 9 век. Тогава  населението в цялата държава  било активно покръствано. Местните хора, прабългари и упорити езичници, изглежда са изкопали гробове, ориентирани изток-запад, както налагали християнските църковни канони , ала за да не ядосат и старите си богове, полагали труповете в тях в посока север-юг - както изисквал прабългарският обичай. В резултат телата са били сгърчени като джумерки и в такова положение откриват костите им археолозите.

  
Това е единственият открит досега в света модел на юрта - жилището, в което живеели прабългарите. Намерен е в близост до дн. град Девня. По него се правят всички възстановки, които виждаме по филмите.



Източници :

1Михнева,Р.,Стоянова, Л. ”Гръцката махала (Вароша) – духът на древна Варна”.Варна, 2008

2. Плетньов, В. “Ранносредновековна Варна (Vӏӏ-Xӏв.)”. В “10 книги за Варна 2002”.Варна,2003

.