Едно стихче собствено производство - нов вариант

Наше време

Ухаем ний на огън и желязо

и няма грам природен аромат.

Напразно ли бащите ни повтарят :

„ Деца сте вий на тоя черен град.”

Но виж ни, брате – наша е земята.

Превзехме я със труд и кървав пот.

С подводници прегазихме водата,

открихме в дълбините чак живот.

Със багери изровихме полята,

със пътища ний глобуса покрихме.

В заводите машините ни тракат,

със тях дори небето покорихме.

Войни запалихме за власт и слава,

мильони в тях безмилостно избихме.

Със химия изтровихме се, брате,

дори небето в газ и прах обвихме.

Днес доларът звъни ни във главата,

изкуството дори му подчинихме.

Забравихме сърцето и душата,

човешката си същност ли изтрихме?

Така живейм сред огън и желязо,

не щем да знаем други аромат.

Един въпрос душите ни разяжда :

„ Що търсим ний във тоя черен град?”

                                                                      написано на 27.05.2012 г.