Нека си помислим как можем да променим системата...преди да ни е смазала

    „Не се подлъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате“ -  В. Левски


Съвременният изопачен модел на демокрация - американоцентричния неолиберализъм, за когото парите са стотици пъти по-важни от хората  - е една система, която всъщност има доста малко общо с оригиналната идея за демокрация. „Демос кротос“ от гръцки се превежда буквално „власт на народа“, т.е. на мнозинството над малцинството. А какво се получава на практика? Парите в съвременния свят са съсредоточени в съвсем малка част от населението - под 0.5% от населението на света (управителните тела на големите транснационални корпорации).  А на всички ни е ясно, че който държи парите, той държи и властта. Това означава, че реално една миниатюрна част от населението реално взема решенията за съдбата на останалите и така всъщност ги подчинява на своите интереси...На това из форумите му викат корпокрация или управление на големите монополисти...Аз го наричам „демокрация на богатите“ - жалка, марионетна останка от една някога толкова прогрeсивна и справедлива идея.

  В случая на България е даже по-лошо. Вместо нормални банкери и монополисти ние си имаме мафиоти и силови структури. През неспокойните години на прехода мнозина лумпенизирани елементи от бюрократичния апарат на бившия режим успяха да се възползват от неизбежната бъркотия, която съпъства всяка по-значителна промяна в обществено-политическото устройство на държавата. Сега те дърпат конците в много области от публичния и стопанския сектор. Реалното участие на масата хора в управлението на собствените им интереси е сведено до минимум. Корупцията по всичките етажи на властта, обръчите от фирми около всеки уважаващ себе си политик, поляризация на богатството и средствата за производство във все по-малко ръце, мизерия, раздути сметки за ток - истинска гавра с българина, който едва свързва двата края, превръщането на  великата ни някога страна в разграден двор - да ни граби и тъпче всеки, който мине-замине - всичко това ни кара да вием с глас от отчаяние. Отчуждихме се ние от собствената си родина, тя стана наш смъртен враг, от чиито дълги и страшни пипала е по-добре да стоиш колкото се може по-далеч - както по турско време (всъщност, като се замислиш, по-зле от тогава - тогава поне сме имали волята да отстояваме себе си, въстания да дигаме, като нация да се консолидираме... А през тия 23 години - ужас и безумие!).  От този жесток капан младият, образован и мислещ човек вижда само два изхода  - или бягство зад граница, или смърт отглади...Значи смърт - в духовен план на националната идентичност и на нацията като чяло или смърт в чисто физическите й измерения...Изборът ни е всъщност - бавна изтляване или още по-бавно...

  „Не мога повече! Не искам!“ - извикахме всички като един и въстанахме...Протестите припомниха на управляващите, че ние съществуваме и не сме просто бездушни овце да ни залъгват с обещания по избори, а жестоко да ни стрижат и доят през другото време, нито безгласни букви, които знаем само пренаклонената главица и волското търпение. Те бяха принудени да направят минимални отстъпки. Но никой от нас не се излъга от жалкото им театро, от праха, който ни хвърляха в очите. Цял месец ние излизахме по улиците с надеждата за промяна. Промяна, НЕ подмяна! Разединяваха ни, пускаха провокатори помежду ни, организаторите се изпокараха взаимно и яростно се обвяняваха един друг в какво ли не. Появиха се самозванци. Нашите еклектични искания, смесица от толкова много и взаимно противоречащи си неща, че едва ли биха били физически изпълними, допълнително затрудняваха диалога между нас и властимащите...

  Но чия е властта всъщност? На кого тя би следвало да принадлежи по дефиниция? Нека се обърнем към един от мислителите, създали съвременната идея за демокрацията. Това е Жан-Жак Русо, аутсайдерът на Просвещението. За него всеки човек СЕ РАЖДА абсолютно СВОБОДЕН - и отдава част от тази изначална своя свобода на обществото (а по-късно и на държавата), като от нея очаква сигурност и защита на неговите  интереси. Тъй като не може и вълкът сит, и агнето цяло, държавата трябва да се управлява по такъв начин, който да осигурява сигурен и щастлив живот на колкото се може по-голяма част от населението. Те хората затова са й дали своите свободи и са се съгласили да се подчиняват на нейните правила и да се вкарват в рамките на нейните ограничения.
   И когато държавата работи срещу хората, които изграждат нейния обществен ораганизъм, тя е неефективна, подтистическа и трябва нещо да се смени в нея...Така стана и у нас - отчуждиха ни от собствената ни страна, изгавриха се с нашите права, превърнаха свободата в произвол, анархия и свободия. От нея се възползваха такива мутри като ТИМаджиите, които като лешояди разграбиха нейните ключови сектори, превърнахая в свое феодално владение, а нас - обикновените хора - в свои  крепостни селяни - обеднели, оголели, обосели и оскотели от грижи и тормоз. И ние въстанахме... Сега е време да решим какво ще правим с тази държава...Защото ние сме тези, които дават и отнемат властта - не политиците и партиите! Именно ние се отказваме доброволно от много от своите свободи, за да могат те като търтеи да се угояват на наш гръб...Е, каква демокрация е това, кажете ми?

  Значи е време за пълна промяна. Време е да върнем властта в държавата на тези, които са нейни основни субекти - а именно, на хората. На нас. Тук развивам тиражираната напоследък идея за гражданско участие в управлението и, опирайки се на съществуващи модели на социални държави (друг е въпросът, доколко ефективни биха били те в нашите условия) като например скандинавските страни, развивам своя теория за това, към какво може да се стремим оттук нататък.
  Искаме ли да се върне статуквото отпреди протестите? Не, разбира се - или поне аз, като българин, не искам. А точно това ще стане, ако очакваме от политическите партии, които ни управляват, да изпълнят по-радикалните ни, но справедливи искания. Те не биха позволили участието на граждански организации във властта, защото така биха изпаднали в глупавото положение сами да режат клона, на който се държат. Затова - ако наистина искаме сами да се грижим за собствените си дела и да не ставаме слуги и маши на нечии интереси - ние трябва да изгоним първо тях...

    Исканията на гражданите, които се свързаха с местния парламент в града, са справедливи, но твърде умерени. Реално така не биха създавали никакви предпоставки за истински гражднски контрол над властта, а просто принуждават ТИМаджиите да си крият далаверите по-добре. Трябва по-радикално - например 50% от Общинския съвет да са представители на гражданите и същата пропорция да се запази при всички комисии и институции на градско и общинско ниво. Нито човек по-малко.  И това да бъде програма минимум. Програма максимум - създаване на гражданска контравласт, която не само да контролира и санкционира действията на Общинския съвет, а реално да участва във вземането на решения... Тук съм измислил нещо като несъвършена програма максимум.

    Изхождайки от друго оригинално хрумване на организаторите на протестите във Варна - това за отворен обществен съвет, в който всеки варненец с идеи относно бъдещето на града може да участва, си мислех  - ами защо не превърнем този орган в постоянно действащ такъв? И не разширим правомощията му? Защо да не го превърнем в основен орган за вземане на решения на градско и общинско ниво? Може да го наречем Регионален обществен съвет (РОО). Неговите правомощия ще бъдат да внася предложения за нови наредби, свързани с решаването на проблемите на града и ежедневното му съществуване, да обсъжда (като взема под внимание и предложенията, внесени от Общинския съвет) и да приема тези, които са добри за града. В РОО ще може да участва всеки гражданин, който по действащия избирателен закон има право да гласува. РОО ще излъчва свои представители в Общинския съвет. Функциите на последния ще бъдат сведени до изпълняване на приетите от гражаданите в РОО решения и да внася предложения за нови. В Общинския съвет участието на партиите ще бъде сведено до 50%, а останалите 50% ще бъдат избирани с пряко гласуване в РОО. За да се избегнат злоупотреби, притежателите на партийни книжки ще бъдат допускани да участват в заседанията на РОО (защото иначе ще се разврякат, че били дискриминирани и не знам си какви още глупости), но В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ няма да имат право да бъдат избирани за представители в Общинския съвет или някъде другаде. Кметът НЯМА да бъде представител на партия. Кандидатите за този пост ще бъдат предлагани от гражданите в РОО, а изборите ще се проведат сред цялото население на града. Кметският мандат ще бъде намален до две години и правомощията на кмета ще бъдат силно орязани. Той ще бъде глава на изпълнителната власт в града, но ще се съобразява с всички решения, приети от гражданите, и няма да може да свиква заседания или да приема извънредни наредби без предварително обсъждане в РОО.  И задължително - открити заседания на РОО, Общинския съвет и всички комисии. Обсъжданията се записват от камери, постоянно разположени в помещенията, където те заседават, и се предават в реално време по телевизията. А всеки, който е изпуснал нещо, да може да го потърси в специално създаден за целта интернет архив, където записите се качват автоматично. Освен това е необходимо да се улесни свикването на референдуми на местно и национално ниво по важни за обществото въпроси. Да стане възможно отзоваването на общинските съветници, кмета, депутати и дори представители на РОО, които са злоупотребили с доверието на народа. Тази процедура, както и свикването на референдум, да бъдат максимално опростени и улеснени. Така ще се даде възможност на гражданите пряко да упражняват своята власт - тази, която основният закон на държавата ни гарантира още в Чл.1 : „цялата власт прозтича от народа“. И така и ще направим - само че това вече няма да е криворазбрана метафора, а реалността...

 Същият модел трябва да се приложи и на национално ниво. Необходимо е да се създаде Национален конгрес на обществените съвети (НКОС), който ще обединява  Регионалните обществени съвети на всички градове, села и окръзи. Той трябва да има функциите на нещо като Долна камара на Народното събрание. Функциите на НКОС тще са внася предложения за закони, да ги обсъжда и да ги приема, както и да променя вече сдъществуващите. Участниците в него се избират от всеки РОО и задължително НЕ трябва  да имат партийни книжки. Народното събрание трябва да поеме функцията на Горна камара. В неговите правомощия ще е да обсъжда и гласува законопроектите, приети на първо четене в РОО, но НЕ да вкарва свои предложения. Броят на депутатите следва да бъде редуциран до 120, като 50% от тях са граждани, избрани чрез пряко гласуване в съответния РОО, а другите 50%  - представители на партийни и граждански организации. Да се въведе възможност за бързо отзоваване на недобросъвестни народни преставители и от НКОС, и от Народното събрание чрез улеснена и ускорена процедура за свикване на референдум в избирателния район, където е издигната кандидатурата на съответния депутат. Да се провеждат регуляри допитвания до гражаданите по въпроси от национално и международно значение. Предложения за точната формулировка на въпросите да бъдат събирани чрез онлайн проучвания,на заседанията на РОО в цялата страна и на експертни комисии под прекия контрол на НКОС и  подложени на обществено обсъждане. Осъществяването на референдумите да е задължение на съответните местни комисии към РОО-тата, а преброяването и оценката на резултатите да се осъщестував от една централна комисия. Всички заседания на НКОС, Народното събрание и различните комисии да се осъщестувават при пълна публичност, а наказанията за корупция, купуване на гласове и манипулиране на изборни резултати да бъдат възможно най-сурови - особено ако се разкрият връзки с организираната престъпност.

   Министерският съвет ще бъде запазен като институция, която контролира изпълнителната власт. Той ще се състои от 20% представители на партии и граждански сдружения и 80% граждани, избирани от съответните РОО. Процедурите по отзоваване на министри да се улеснят и ускорят и да се осъществяват чрез всенародно допитване. Президентската институция да бъде запазена с досегашните си представителни функции и правомощия, като президентът запази правото си на вето върху решенията на Народното събрание и НКОС. Заседанията на Министерския съвет да се провеждат при пълна публичност. Всички комисии, които понастоящем са придадени към президенството, трябва да станат част от общата юрисдикция на  НКОС и Министерския съвет. Прокурори, магистрати и конституционни съдии да се назначавт чрез преки избори от страна на населението в съответните райони. Кандидатите с партийна книжка няма да бъдат допускани до участие в избори.
  Да се създаде общодостъпен списък на силовите групировки и на фирмите, обвързани с тях. Хората,които се грижат за попълването и поддържането му, да бъдат тренирани агенти от службите и граждани, които искат да помогнат, ала самоличностите им трябва при всички случаи да останат в тайна. Това ще бъде трудно и ще се изискват много усилия и жертви в борбата ни с язвата на обществото ни - но тя не е безнадеждна! Ония са упорити - значи ние трябва да сме двойно по-упорити! Ония са подли, подмолни, удрят те в гръб, когато не ги очакваш, заплашват, рекетират и държат в страх - нека ние не се церемоним с тях, согато ги хванем в крачка! Само така ще измистим Авгиевите обори на нашето злощастно, омаскарено от паразити, тении и въшки отечество!
   Тези предложения са изцяло дилетантски и съвсем не претендирам, че с тия предложения струват и пукнат грош. Просто ги правя, защото все пак ме е грижа за това, в каква държава живея...
P.S. Ето че президентът Плевнелиев вече би шута на всички, които желаят България на всички българи, не само на 1% от тях....